Том Егеланд
Краят на кръга (27)

4.

Вечерям в свърталището на заклетите лондонски вегетарианци. Ентусиазиран, избирам си едно от най-скъпите ястия в менюто с брюкселско зеле, печурки и аспержи, сметанов сос и чесън.

Би трябвало да мисля за ковчежето. И за наглите маневри на Лайлуърт. Би трябвало да размишлявам над мистерията около Чарлз де Уит. Трябваше да позвъня на Грете. Тя сигурно щеше да може да ми обясни. Де Уит може да се е оттеглил. Визитната картичка не изглежда съвсем нова.

Вместо това мисля за Даян.

Може би причината да се влюбвам толкова лесно се крие във факта, че виждам във всяка жена евентуалната любовница и бъдеща съпруга. Една усмивка, един глас, едно докосване… Не съм отблъскващ. Блед съм, но не грозен. Казват, че имам мили очи. Червени са, да, но са мили червените ми очи.

Мислите ми се въртят около представите за собствените ми вътрешни загадки, докато ям брюкселското зеле, гъбите и аспержите. И изпразвам гарафата с вино.

След това се оригвам и си тръгвам.