Том Егеланд
Краят на кръга (23)

9.

Когато разбере, че е невъзможно да се измъкне, насекомото прибира крака и се прави на умряло. Понякога и аз чувствам същата нужда.

Страхът и неуспехите имат парализиращ ефект върху всеки. В мен в този момент настъпва нова и неочаквана реакция: вбесявам се. Излизам извън себе си. Също като насекомото се правя на умрял, но само за кратко. След това искам да изпълзя на сигурно зад някое стръкче трева и да събера сили и смелост.

От толкова дълго гледам Рогерн, че той се смущава.

— Мога ли да пренощувам при теб? — питам.

Не съм нито смел, нито безразсъден. Те ще се върнат. Скоро ще станат нетърпеливи и сърдити.

— Естествено.

— Ще направя едно пътуване в чужбина. Тръгвам утре сутрин.

Рогерн не е от хората, които се ровят в чуждите работи и разпитват.

Слизаме в тях. Пита дали съм уморен. Не съм. Очите ми са широко отворени. Пуска едно СД „Металика“, донася няколко бутилки бира от хладилника и запалва черна свещ, миришеща на парафин. Седим заедно и пием бира, слушаме „Металика“ и чакаме да се зазори.