Том Егеланд
Краят на кръга (14)

12.

Баща ми лежи погребан в гробището „Грефсен“. Обикновен надгробен камък под стара бреза. Мама плаща годишна такса, за да поддържат мястото.

Клякам пред гранитния паметник. Името на татко е издълбано в червения камък. Години липсват. Нищо, което да обвързва татко с определен период във времето. Само името. Биргер Белтьо. Мама и аз искахме да е така.

В кафяв хартиен плик нося саксия с жълти лилии. Засаждам ги пред надгробния камък. За да сияят пред татко. Където и да е той.

В гората, между къщата на баба и манастира „Верне“, под израсналите нависоко букове се намира стара гробница. Под тежката метална плоча, от която времето отдавна е изтрило с дъха си надписа, почиват хора, за които винаги съм се чудил кои са били. „Някога те са притежавали манастира «Верне», казваше мама. Затова им е било позволено да издигнат гробница в гората.“ Спомням си, че си помислих: „А останалите от нас ги запращат в гробищата“.

На паркинга двама мъже седят на бронята на червен рейндж роувър. Колата бе непрестанно в задното ми огледало, откакто тръгнах от къщи. В момента, в който ме виждат, единият скача долу и тръгва насреща ми. Прилича на Кинг Конг. Успявам да седна в колата и да заключа вратата, преди той да стигне до мен. Блъска по страничното стъкло. Пръстите му са дебели и космати. Има пръстен с печат от училище в чужбина. В свободната си ръка държи мобилен телефон. Запалвам Бола и давам на задна от мястото за паркиране. Той хваща дръжката на вратата. Може би обмисля да задържи колата със сила. Успехът му не би ме учудил.

За щастие се отказва. В огледалото си виждам как тича обратно към собствената си кола.

Бола не е създадена да бяга от други коли. Дори и не се опитвам. Спокойно карам нагоре към Шйелсосвайен. Когато червеният автобус приближава, аз се мушвам зад него. Така оформяме малък кортеж. Автобусът. Бола. И рейндж роувърът.

При обръщалото в задънената улица между Шйелсос и Лофтхюс следвам автобуса през пролуката в трафика. След това натискам внезапно спирачките. Доволен, оставям бариерата да падне между мен и рейндж роувъра.