Ричард Монтанари
Момичета с броеници (66)

67.

Петък, 20:25 ч.

Докато шофираше към къщи, Джесика чу по радиото за приближаването на страхотна буря. Силни ветрове, светкавици, евентуални наводнения. Булевард „Рузвелт“ бе вече частично под вода.

Сети се за онази далечна нощ, когато се запознаха с Патрик. Беше наблюдавала действията му в спешното отделение и се бе впечатлила силно от грациозните му и уверени движения, от способността му да дава утеха на хората, които идваха при него да търсят помощ.

Хората му отвръщаха с доверие — с вяра в способността му да облекчи болката им. Външният му вид също не беше за пренебрегване. Наложи си да разсъждава логично. Какво всъщност знаеше за него? В състояние ли бе да го възприеме по същия начин, по който бе възприела Брайън Паркхърст?

Не, в никакъв случай.

Но колкото повече се замисля, толкова то става по-възможно. Фактът, че е лекар, че не може да обясни какво е правил през изключително важни интервали от времето, в което са станали убийствата, фактът, че собствената му сестра е била жертва на насилие, фактът, че е католик, и най-необоримото — фактът, че е лекувал и петте момичета. Знаел е имената и адресите им, запознат е бил с медицинското им минало.

Огледала бе още веднъж дигиталните снимки на дланта на Никол Тейлър. Можеха ли буквите да се разчетат като F A R, а не P A R?

Напълно възможно.

Противно на всичките си инстинкти, Джесика в крайна сметка призна пред себе си: ако не познаваше лично Патрик, щеше да настоява за арестуването му въз основа на непоклатимия факт: Познавал е и петте момичета.