Ричард Монтанари
Момичета с броеници (83)

84.

16 май, 07:55 ч.

В търговията има един принцип, известен като „Правило 250“. През живота си човек се запознавал с около двеста и петдесет души. И всеки доволен клиент можел да доведе до двеста и петдесет успешни продажби.

Същото може да се каже, че важи и за омразата.

Сдобий се с един враг…

По тази причина, а вероятно и поради ред други ме държат отделно от общото население тук.

И ги чувам как идват малко преди да стане осем часа. Всеки ден по това време ме извеждат на разходка в малкия двор.

Офицерът пристига в килията ми. Промушва ръце през решетките и ми слага вериги на китките. Този е нов. Не съм го виждал досега.

Не е едър, но ми се струва, че е в идеално физическо състояние. На ръст е горе-долу колкото мен. Трябваше да очаквам, че ще е незабележителен във всяко едно отношение, освен в решимостта си. В това отношение поне сме родственици.

Извиква да отворят килията. Вратата се плъзва автоматично и аз излизам.

Радвай се, благодатна Марио…

Вървим по коридора. Дрънченето на веригите ми отеква от мъртвите стени — стомана разговаря със стомана.

Благословена си ти между жените…

Във всяка стъпка отеква едно име. Никол. Теса. Бетани. Кристи.

И благословен е плодът на твоята утроба, Исус…

Хапчетата, които вземам, едва потискат агонията.

Носят ми ги по едно в килията, три пъти дневно. Ако можех, днес щях да ги изгълтам всичките.

Света Марио, Майко Божия…

Днешният ден потрепери и започна само преди няколко часа. А поех курса към стълкновение с него още през онази ужасна Бъдни вечер преди три години.

Моли се за нас, грешници…

Заставам на върха на стръмната стоманена стълба по същия начин, по който Христос е стоял на Голгота. Моята студена, сива, самотна Голгота.

Сега…

Усещам ръката в средата на гърба ми.

И на смъртния ни час…

Затварям очи.

Усещам тласъка.

Амин.