Ричард Монтанари
Момичета с броеници (77)

78.

Петък, 22:00 ч.

Дрю я чакаше на долния край на стълбите за мазето. Джесика запали свещите в кухнята и сложи Софи да седне на един от столовете край масата. Остави пистолета върху хладилника.

Слезе. Кървавото петно върху бетона си беше още там. Но Патрик го нямаше.

— Диспечерът каза, че са пратили две патрулки — рече Дрю. — Но се боя, че тук долу няма никой.

— Сигурен ли си?

Дрю разходи лъча на фенерчето из мазето.

— Ако няма някой таен изход от тук, трябва да се е качил по стълбите.

Насочи фенерчето към стъпалата. По тях нямаше кървави отпечатъци. Дрю коленичи и с облечените в латексови ръкавици ръце пипна кръвта на пода. После размаза пръсти.

— Твърдиш, че допреди малко е бил тук, значи?

— Да — отвърна Джесика. — Допреди две минути. Щом го видях, изскочих навън и прекосих улицата.

— Как се е наранил? — попита я той.

— Нямам представа.

— Ти самата добре ли си?

— Нищо ми няма.

— Ами, полицията ще пристигне всеки момент. Ще огледат всичко най-внимателно. — Изправи се. — Дотогава тук долу ще сме в безопасност, струва ми се.

Какво? Мина през ума на Джесика?

Тук долу ще сме в безопасност?

— Момиченцето ти добре ли е? — попита той.

Джесика се втренчи в него. Някаква студена ръка обви сърцето й.

— Не съм споменала, че имам момиче.

Дрю смъкна ръкавиците и ги пусна в торбата си.

На светлината от фенерчето Джесика забеляза следите от син тебешир по пръстите му и дълбоката следа от одиране по дясната му ръка. В същия миг видя и краката на Патрик да стърчат изпод стълбите.

И моментално осъзна. Този изобщо не се беше обадил на 911. Никой не идва. Джесика се обърна да бяга. Към стълбите. При Софи. На безопасно място. Но преди да мръдне дори, от мрака се стрелна ръка.

Отгоре й се метна Андрю Чейс.