Ричард Монтанари
Момичета с броеници (76)

77.

Петък, 22:00 ч.

Бърн свърна покрай ъгъла на катраненочерната улица. Приведен срещу вятъра, заобикаляше падналите по тротоара и платното клони. През някои от прозорците се виждаше трептяща светлина, чиито сенки танцуваха по пердетата. В далечината някаква жица се скъса и поръси искри по колата под нея.

Нямаше нито една патрулна кола от Осми. Опита пак мобифона. Нищо. Ни помен от сигнал.

Беше идвал до дома на Джесика само веднъж. Оглеждаше сградите внимателно, мъчейки се да се сети коя точно е нейната. Не можа да я разпознае.

Точно това е една от най-гадните страни на живота във Филаделфия. Дори ако става дума за Североизточна Филаделфия. Понякога всичко изглежда еднакво.

Спря пред къща-близнак, която му се стори позната. Но при тая липса на улично осветление не можеше да е сигурен. Затвори очи и се напъна да си спомни. Създадените от молитвения убиец образи затуляха всичко останало. Падаха като чукове върху някаква стара механична пишеща машина — меко олово върху лъскава бяла хартия, размазано черно мастило. Но бе прекалено близо, за да може да разчете буквите.