Ричард Монтанари
Момичета с броеници (68)

69.

Петък, 20:55 ч.

Според учените в деня на Христовата смърт над Голгота се извила буря и небето над долината потъмняло, докато Той висял на кръста.

Лорен Семански се оказа доста силна. Миналата година, когато се бе опитала да сложи край на живота си, я гледах и се чудех за какво й е притрябвало на една решителна млада жена да го прави. Та животът е дар. Животът е благодат. Защо е поискала да се откаже от него?

Защо всичките бяха пожелали да се откажат от живота?

Никол е живяла с подигравките на съученичките си и с баща-алкохолик.

Теса е преживяла гаснещата смърт на майка си, след което е трябвало да гледа как баща й бавно чезне.

С Бетани са се подигравали заради пълнотата й.

Кристи се е борела с анорексията.

Докато ги обработвах си давах сметка, че всъщност мамя Господа. Та те са тръгнали по своя избран път, а аз ги отклонявам.

Никол, Теса, Бетани и Кристи.

А след тях — и Лорен. Преживяла катастрофата с родителите й, но една нощ се затворила в колата си и запалила двигателя. Със себе си е носела Опус — плюшеното пингвинче, което майка й, й подарила за Коледа, когато била на пет годинки.

Днес мидазоламът не й подейства напълно. Сигурно е почнала пак да поема метамфетамини. Когато блъсна вратата и я отвори, карах с около петдесет километра в час. А тя взе, че скочи. Ей така.

Движението по пътя не ми позволи да се върна и да я кача обратно. Наложи се да я пусна.

Не остана време за промяна в плановете ми.

Настъпи часът „ноне“.

И макар за последната мистерия да беше определена Лорен, налага се да прибягна до друго момиче — с лъскави къдрици и с ореол на невинност около главата си.

Докато паркирам и гася двигателя, вятърът се усилва.

Съобщиха, че се очаква силна буря. Но и друга буря предстои нощес — една черна душевна равносметка.

Светлината в дома на Джесика…