Ричард Монтанари
Момичета с броеници (67)

68.

Петък, 20:55 ч.

В интензивното отделение Бърн не отделяше очи от Лорен Семански.

Още от спешното знаеше, че Лорен е натъпкана с метамфетамини, че е била наркоманка и че инжектираният при отвличането й мидазолам не е подействал достатъчно силно именно благодарение на солидното количество стимулиращо вещество в организма й.

Макар да не бяха успели да разговарят с Лорен, нараняванията й напълно отговаряха на падане от движещ се автомобил. Вярно, бяха много на брой и все сериозни, но нито едно не бе смъртоносно, с изключение на токсичността на веществата в кръвта й.

Бърн седна до леглото й.

Знаеше, че Патрик Фаръл е приятел на Джесика. Подозираше и това, че приятелството им може да е минало определени граници, но остави на Джесика да реши дали да му съобщи подобно нещо, или не.

Дотук се бяха сблъскали с куп фалшиви следи и задънени улици. Той самият не бе сигурен, че и Патрик Фаръл отговаря на профила. Когато се бяха запознали пред музея „Роден“, не бе изпитал някакво особено чувство.

Но пък и това напоследък май не играеше особена роля. Стигнало се бе дотам, че и с Тед Бънди^[1] да се здрависаше, може би нямаше да се впечатли. Иначе всичко говореше във вреда на Патрик Фаръл. Сума ти заповеди за арестуване бе изпълнил през живота си, базирани на много по-незначителни улики.

Хвана ръката на Лорен. Затвори очи. Болката заседна над очите му — силна, пареща, убийствена. Образите скоро започнаха да избухват в съзнанието му, да изтласкват въздуха от дробовете му, а вратата в дъното на мозъка му широко се…