Ричард Монтанари
Момичета с броеници (44)

44.

Сряда, 09:00 ч.

— Каквото си поискаш — каза Ърни Тедеско.

Ърни бе собственикът на „Тедеско енд Сонс Куалити Мийте“ — малка транжорна в Пензпорт. Беше се сприятелил с Бърн преди няколко години, когато Кевин успя да спре една поредица от отвличания на камиони на фирмата.

Бърн се беше прибрал с намерението да се изкъпе, да хапне нещо и да събуди Ърни. В крайна сметка взе душ, седна на ръба на леглото, а когато се усети, бе станало шест сутринта.

Понякога тялото просто изключва.

Двамата се прегърнаха в стил „мачо“ — ръкостискане, крачка назад, силно потупване по гърба. Транжорната на Ърни бе затворена за ремонт. Когато си тръгнеше, Бърн щеше да остане сам в нея.

— Благодаря, брато — каза Бърн.

— Каквото поискаш, по всяко време и навсякъде — отвърна Ърни. Мина през огромната желязна врата и изчезна.

Бърн цяла сутрин бе слушал полицейските радиостанции. Нямаше съобщение за намерено тяло в уличка в Грейс Фери. Засега. Явно сирената, която беше чул снощи, е отивала другаде.

Влече в една от просторните хладилни зали. От куките под тавана висяха телешки трупове.

Надяна ръкавици и премести трупа колкото се можеше по-близо до стената.

Няколко минути по-късно подпря външната врата да не се затвори и отиде до колата. От един обект в Делауеър, където разрушаваха някаква сграда, бе задигнал двайсетина тухли.

Върна се в транжорната, подреди ги внимателно върху алуминиевата количка и я прибута зад трупа. Отстъпи назад и прецени траекторията. Изобщо нямаше да стане. Пренареди тухлите втори, трети път, докато накрая постигна целта си.

Смъкна вълнените ръкавици и надяна латексови. Извади от джоба оръжието — сребърния смит енд уесън, отнет от Диабло онази нощ, когато залови Гидеън Прат. Огледа се.

Пое дълбоко въздух, отстъпи две крачки и зае стойка за стрелба ребром спрямо целта. Запъна ударника, после натисна спусъка. Изстрелът отекна от неръждаемата стомана на оборудването и керамичните тухли.

Бърн отиде до полюляващия се труп и го огледа. Входната рана едва се забелязваше. Изключено бе да открие изходната сред гънките тлъстина.

Постигнал бе замисъла си куршумът да се удари в подредените тухли. Откри го на пода, на ръба на една скара.

Точно в този миг портативната му радиостанция забръмча. Бърн я усили. Съобщението, което очакваше. И от което изпита ужас.

Намерено тяло в Грейс Фери.

Избута телешкия труп дотам, откъдето го бе взел. Проми куршума първо в белина, после във възможно най-горещата вода, която можа да изтърпи, а накрая го подсуши. Умишлено бе заредил смит енд уесъна с облечен с метална ризница куршум. Ако ползваше куршум с вдлъбнат връх, по него следваше да полепнат власинки от дрехата на жертвата, а да постигне подобен ефект бе изключено. Не че лаборантите щяха да хвърлят чак толкова труд за още един убит келеш от младежка банда, но знае ли човек?

Извади найлоновата торбичка, с която снощи събра кръв. Пусна вътре чистия куршум, запечата я, събра си тухлите, още веднъж огледа залата и си тръгна.

Имаше среща в Грейс Фери.