Ричард Монтанари
Момичета с броеници (4)

3.

Понеделник, 05:20 ч.

Мрак.

Ветрецът донася изгорели автомобилни газове, но и още нещо. Мирис на боя. Може би керосин. А под нея — дъх на боклук и човешка пот. Писък на котка, а след това…

Тишина.

Той я носеше на ръце по опустялата улица.

Тя не можеше да пищи. Не можеше да се движи. Инжектирал й бе лекарство, от което крайниците й станаха оловно тежки и крехки; в мозъка й се разстла тънка сива мъгла.

Светът преминаваше покрай Теса Уелс в порой от туширани цветове и мержелеещи се геометрични форми.

Времето спря. Замръзна. Тя отвори очи.

Вътре са. Слизат по дървени стъпала. Воня на урина и вмирисан салам. След продължителното гладуване започва да й се гади и по гърлото й се качва жлъчка.

Той я полага до основата на някаква колона и подрежда торса и крайниците й, сякаш е някаква кукла.

Слага нещо в ръката й.

Молитвената броеница.

Минава време. Мозъкът й пак отплава надалеч. Отваря очи, когато онзи я докосва по челото. Усеща го как очертава знака на разпятието.

Боже мили, помазва ли я?

Внезапно в съзнанието й затрептяват сребърните нишки на спомените, ефимерно отражение на детството й. Спомня си — как язди кон в окръга Честър, как вятърът брули лицето й, коледната сутрин, кристалните чаши на майка й улавят всички многоцветни светлини от огромната елха, която баща й всяка година купува, Бинг Кросби и онази тъпа песен за Коледа на Хаваите и…

Той е застанал над нея и вдява огромна игла. Говори бавно и монотонно — на латински? — докато връзва възел на дебелия черен конец и го стяга.

И тогава осъзнава, че няма да излезе жива оттук.

Кой ще се грижи тогава за баща й?

Света Марио, Майко Божия…

Оставил я бе да се моли дълго в онази стаичка. Бе шепнал най-отвратителни думи в ухото й. Тя се молеше всичко да свърши.

Моли се за нас, грешници…

Вдигна полите й до средата на бедрата, после чак до кръста й. Коленичи, разтвори краката й. Долната половина на тялото й бе напълно парализирана.

Божичко, сложи край на всичко това.

Сега…

Спри.

И на смъртния ни час…

И точно тогава, на това влажно и гнило място, в този земен ад видя блясъка на стоманения свредел, чу воя на електромотора и осъзна, че най-сетне молитвите й ще бъдат чути.