Метаданни
Данни
- Серия
- Джесика Балзано и Кевин Бърн (1)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Rosary Girls, 2005 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Венцислав Венков, 2008 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,3 (× 3гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Ричард Монтанари. Момичета с броеници
Американска. Първо издание
ИК „Колибри“, София, 2008
Коректор: Любов Йонева
ISBN: 978-954-529-627-7
История
- —Добавяне
39.
„Роден“, малък музей, посветен на френския скулптор, се намираше на Двайсет и втора улица и „Бенджамин Франклин Паркуей“.
Джесика завари няколко полицейски коли. Две от платната на булеварда бяха блокирани. Оформяше се тълпа.
Кевин Бърн се съвещаваше с Джон Шепърд.
Момичето седеше на земята, опряно с гръб на бронзовата порта към вътрешния двор на музея. Имаше вид на шестнайсетгодишна. И нейните длани бяха свързани с болт. Бе едра, червенокоса, хубавка. Облечена в униформата на „Реджина“.
В ръцете си държеше черна молитвена броеница, от която липсваха три десетки мъниста.
На главата й имаше корона от бодлива тел.
Кръвта се стичаше на струйки и образуваше тънка алена паяжина по лицето й.
— Майка му стара — избухна Бърн и тресна с юмрук по капака на двигателя.
— Пуснал съм Паркхърст за всеобщо издирване — каза Бюканън. — Включих микробуса му в бюлетина.
Джесика го бе чула по време на третото си пътуване към града през този ден.
— Корона ли? — попита Бърн. — Шибана корона ли казваш?
— Все по-добре става — рече Шепърд.
— Какво имаш предвид?
— Виждаш ли портата? — Шепърд насочи лъча на фенерчето към вътрешната порта, която отвежда към самия музей.
— Е, и?
— Нарича се „Дверите към ада“ — каза. — Това копеле е голяма работа.
— Картината на Блейк — сети се Бърн.
— Точно така.
— Показва ни къде ще намерим следващата жертва.
За един инспектор по убийствата по-лошото от липсата на следа е това, да го водят за носа. Колективният им гняв направо можеше да се пипне с пръст.
— Момичето се казва Бетани Прайс — обяви Тони Парк, докато преглеждаше бележника си. — Майка й е подала оплакване, че я няма, днес следобед. Била в шести участък, когато се получило съобщението. Ето я там.
Посочи към наближаваща четирийсетте жена с кафяв шлифер. На Джесика й заприлича на някои от хората с празни от шок погледи, каквито се виждат по репортажите от чужбина след експлозията на кола-бомба. Изгубени, изтръпнали, изкорубени отвътре.
— Откога е изчезнала? — запита Джесика.
— Не се прибрала днес от училище. Няма родител с дъщеря в гимназията или прогимназията, който да не е на нокти.
— За което следва да благодарим на медиите — обади се Шепърд.
Бърн закрачи напред-назад.
— Къде е онзи, който се е обадил да съобщи за трупа? — попита Шепърд.
Парк посочи мъжа, застанал зад една от патрулните коли. Беше на около четирийсет, в хубав тъмносин костюм с жилетка и вратовръзка.
— Казва се Джереми Дарнтън — съобщи Парк. — Минал с шейсетина километра в час и успял само да види как някакъв мъж носел жертвата през рамо. Докато спре и направи обратен завой, онзи бил изчезнал.
— Дал ли е някакво описание? — попита Джесика.
Парк поклати глава:
— Бяла риза, евентуално яке, тъмен панталон.
— Само толкова ли?
— Толкова.
— Всеки келнер във Филаделфия е облечен така — каза Бърн и пак закрачи. — Тоя го искам. Искам да натикам това шибано копеле зад решетките.
— Всички го искаме, Кевин — каза Шепърд. — Ще го гепим.
— Паркхърст ме изигра — рече Джесика. — Знаел е, че няма да дойда сама, а ще докарам кавалерията. Просто е искал да ни отведе в странична посока.
— И напълно е успял — добави Шепърд.
Няколко минути по-късно се скупчиха около жертвата, докато Том Уайрич извършваше предварителния си оглед.
Уайрич потърси пулс, обяви я за мъртва. После огледа китките й. На всяка една имаше отдавна зараснал белег, извиващо се сиво било, груб напречен срез, на два-три сантима от китката.
По някое време през последните няколко години Бетани Прайс е правила опит да се самоубие.
И докато светлините от покривите на половин дузината патрулни коли мигаха по статуята на Мислителя, докато тълпата прииждаше, докато дъждът се засилваше и отмиваше ценни улики, един човек стоеше в тълпата и наблюдаваше — човек, носещ в себе си дълбоки и тайни познания за ужасите, които сполитат дъщерите на Филаделфия.