Ричард Монтанари
Момичета с броеници (37)

37.

Вторник, 21:30

Около музея „Роден“ беше истинска лудница. Саймън остана в периферията на нарастващата тълпа и зяпаше отдалеч, заедно с простолюдието. Защо ли обикновените граждани налитат на сцените на страдание и хаос, както мухи налитат на мед? — запита се Саймън.

Намерил се кой да пита — си отговори сам с усмивка.

Макар за свое оправдание да можеше да каже, че при цялата си склонност към ужасите и предразположение към смъртта, той все пак успява да запази поне капка достойнство, да опази онази трошица величие по отношение на работата, която върши в името на всеобщото право на осведоменост. В крайна сметка бе журналист.

Полека–лека се промъкна към първите редове на тълпата. Вдигна яка, сложи си очилата с дебелите рогови рамки, придърпа перчема върху челото си.

Смъртта бе тук.

Саймън Клоуз — също.

Хляб и масло.