Ричард Монтанари
Момичета с броеници (31)

31.

Вторник, 20:55 ч.

Той е пиян. Това опростява задачата ми. Забавени рефлекси, понижена двигателна способност, отслабена преценка за дистанция. Мога да го изчакам пред бара, да се приближа, да му съобщя намеренията си, а след това да го съсека на две.

Той няма дори да усети откъде му е дошло.

Но къде е удоволствието тук?

Къде е поуката?

Не, далеч по-добре е хората да разберат. Съзнавам, че има голяма вероятност да ме спрат, преди да съм завършил тази драма за страданията на Христа. И ако някой ден ме съпроводят по онзи дълъг коридор, вкарат ме в антисептичната стая и ме привържат към носилка на колела, ще приема участта си.

Знам, че когато ми дойде времето, ще ме съди далеч по-висша сила от Общността на Пенсилвания.

Но дотогава ще бъда онзи, който седи до теб в черквата, отстъпва ти място в автобуса, държи ти вратата отворена в някой ветровит ден, или превързва охлузеното коляно на дъщеря ти.

Именно в туй се състои благодатта да живееш под дългата сянка Божия.

Понякога се оказва, че сянката се дължи просто на някоя стояща дървена закачалка.

Но друг път сянката представлява всичко онова, от което се боиш.