Ричард Монтанари
Момичета с броеници (23)

23.

Вторник, 12:15 ч.

Специалната група „Молитвени убийства“ бе създадена още до обяд.

По принцип специалните групи се организират и назначават от големите шефове в отдела, и то след като задължително се направи преценка за политическото влияние на жертвите. При всичката риторика как всички убийства били равни, когато жертвите са важни личности, винаги се заделят повече хора и средства. Едно е, когато някой пречуква дилъри на наркотици, групови изнасилвачи или проститутки. Съвсем друго е, когато някой убива ученички католички. Католиците са гласоподаватели.

Още до обяд бяха извършили и всички предварителни разпити и лабораторни изследвания. Намерените у двата трупа броеници бяха еднакви и можеха да се купят от всеки от десетината магазини за религиозни артикули във Филаделфия. Следователите се бяха захванали да съставят списък на купувачите. На нито едно от двете местопроизшествия не бяха открити липсващите мъниста.

Според предварителния доклад от службата по съдебна медицина, убиецът е пробил ръцете на жертвите със закален свредел; болтовете, с които е захванал дланите им, също се намираха лесно — от всеки магазин на „Хоум Депо“, „Лоус“ или квартална железария може да се закупи неръждаем десетсантиметров монтажен болт.

По нито една от двете жертви нямаше отпечатъци от пръсти.

Кръстът върху челото на Теса Уелс е бил направен със син тебешир — лабораторията още не можеше да установи произхода му. И по челото на другата жертва бяха открити следи от същия материал. Вместо малката репродукция на Уилям Блейк, намерена в ръцете на Теса Уелс, другата жертва стискаше парче кост, засега от неизвестен произход, дълго около осем сантиметра, с остри краища. Тези два факта не бяха съобщени на медиите.

Не им бе съобщен и фактът, че и двете жертви са били упоени, макар в това отношение полицията да разполагаше с нови данни. В допълнение към мидазолама, лабораторията установи в системите и на двете наличието и на павулон — коварно вещество, причиняващо парализа на жертвата, без да намалява болките й.

Репортерите от „Инкуайърър“ и „Дейли Нюз“, както и от местните телевизионни- и радиостанции, засега се въздържаха от категоричното твърдение, че става дума за сериен убиец, но „Рипорт“ — боклукът, издаван в двете тесни стаи на Сансъм Стрийт — нямаше подобни скрупули.

„Кой е молитвеният убиец?“ — крещеше заглавието на уебсайта му.

Специалната група се събра на съвещание в общата зала на първия етаж на „Раундхаус“.

Присъстваха общо шест инспектора — Джесика, Бърн, Ерик Чавес, Ник Паладино и двама от „Специални дела“ — Тони Парк и Джон Шепърд.

Тони Парк бе американец от корейски произход, ветеран на отдела „Съществени дела“. Пътната полиция бе част от „Съществени дела“, та Джесика и преди бе работила с Тони. Бе на около четирийсет и пет, бърз, с интуитивна мисъл, семеен. Открай време Джесика усещаше, че някой ден ще се издигне до „Убийства“.

Джон Шепърд, бивш гард — звезда на баскетболния отбор на университета „Виланова“ в началото на осемдесетте години, бе красавец от типа на Дензъл Уошингтън, едва започнал да посивява по слепоочията. Двеста и три сантиметровата му мощна фигура бе винаги облечена в консервативни костюми, шити по поръчка от „Бойд“ на Честнът Стрийт. Джесика не помнеше да го е виждала някога без вратовръзка.

Идеята при създаването на една специална група е да се постигне съчетание от инспектори, способни да направят принос с уникалните си способности. Джон Шепърд бе особено добър „в стаята“, с огромен опит при провеждането на разпити. Тони Парк бе факирът на базите данни — NCIC, AFIS^[1], ACCURINT^[2]. Ник Паладино и Ерик Чавес ги биваше по уличните разследвания. А аз с какво допринасям към специалната група? — запита се Джесика. Дано не са я взели само заради пола й. Тя бе роден организатор, много способна, когато се налагаше да координира, урежда или планира дейности. Надяваше се да го докаже при удалата й се възможност.

Специалната група се оглавяваше от Кевин Бърн. Но макар да бе очевидно най-заслужаващият тази длъжност, Бърн бе признал на Джесика, че доста се поозорил, докато навие Айк Бюканън да му я възложи. Не че Айк се съмняваше в способностите на Бърн — това Бърн изобщо не го притесняваше, — а по-скоро гледаше на нещата от по-широк ъгъл и му се щеше да предотврати избухването на нов пожар от медийни критики, ако, не дай Боже, станеше някой гаф, както бе станало с Морис Бланчард.

В качеството си на наблюдаващ, Айк щеше да поддържа връзките с големите шефове, но ръководството на заседанията и представянето на текущите доклади бе оставено на Бърн.

Бърн седеше зад дежурната маса и чакаше групата да се събере. Всеки насяда, където завари. На Джесика й се стори, че Бърн изпитва някаква несигурност, сякаш му припарва около ръкавелите. Едва отскоро го познаваше, но не бе очаквала едно печено ченге да се спече от подобна ситуация. Вероятно има някаква друга причина, каза си. Имаше вид на човек, преследван от призраци.

— Разполагаме с над трийсет комплекта частични отпечатъци от местопрестъплението с Теса Уелс, но нито един от ботаническата градина — започна Бърн. — В нито един случай не установяваме сходство по повече от пет точки. Засега по нито една от двете жертви не е открита чужда ДНК от рода на семенна течност, кръв или слюнка.

Докато говореше, окачваше на бялата дъска зад гърба си снимки.

— Основният почерк е следният: направо от улицата се отвлича ученичка католичка. През пробитите й с бормашина длани убиецът пъха болт от неръждаема стомана и го затяга с гайка. Използва дебел найлонов конец — вероятно от онези, дето се използват за шиене на корабни платна — и й зашива вагината. Очертава със син тебешир кръст върху челото й. И двете жертви са починали от счупен врат.

— Първата намерена жертва е Теса Уелс. Открита е в мазето на изоставена къща на Осма улица и Джеферсън. Втората жертва е открита на поляна в „Бартръмс Гардънс“, където е била оставена най-малко преди четири дни. И в двата случая извършителят е ползвал непромокаеми ръкавици.

— И двете жертви са били упоени с краткосрочно действащото вещество мидазолам, което има сходно действие с рофинола. Освен това установено е сериозно количество от веществото павулон. В момента се извършва проверка доколко е възможно да се закупи павулон от улицата.

— Какво е действието на павулона? — попита Парк.

Бърн хвърли поглед върху доклада на съдебния лекар.

— Павулонът предизвиква парализа на скелетните мускули. За съжаление, пише в доклада, не намалява по никакъв начин болката, изпитвана от жертвата.

— Какво значи това? — обади се Джон Шепърд. — Нашето момче им нахаква със спринцовката мидазолама, а след като упойката задейства, им инжектира и павулон, така ли?

— Най-вероятно точно това е станало.

— Тези вещества лесно ли се набавят? — попита Джесика.

— Ани, павулонът изглежда се използва от доста време, най-вече в интензивните отделения — отговори Бърн. — Според обяснителната записка към доклада, бил е използван и при голям брой опити с животни, като се е смятало, че щом животните не помръдват, значи не изпитват никаква болка. Провеждани са, без да са им давани аналгетици или приспивателни. Накрая се усетили, че животните всъщност са агонизирали. Има и данни, че Националната агенция за сигурност и ЦРУ са добре запознати с ролята на павулона при мъчения. Макар да е ползван единствено за създаване на психически ужас у жертвата.

Подтекстът на казаното от Бърн направо смрази кръвта й. Значи Теса Уелс е усещала всичко, което убиецът е вършел, но не е могла изобщо да помръдне.

— Павулон може да се купи и от улицата, но много трудно — каза Бърн. — Според мен трябва да търсим източник от медицинската общност — санитари, лекари, сестри, фармацевти.

Бърн прикрепи с лепенки още две снимки на дъската и продължи:

— Нашият извършител оставя и някакъв предмет у жертвата. При втората става дума за малко парче кост, а при Теса Уелс — за малка репродукция на картина от Уилям Блейк.

Посочи двете снимки на броениците на дъската:

— От молитвената броеница на първата жертва липсва комплект от десет мъниста — нарича се „десетка“. Типичната броеница е с пет десетки. От броеницата на Теса Уелс липсват две десетки. И колкото и да не ни се ще да се занимаваме тук с математика, мисля, че е очевидно какво става. От което следва, че този лош актьор трябва да бъде заловен колкото се може по-скоро.

Бърн се облегна на стената, после се обърна към Ерик Чавес — ръководещия разследването на убийството в „Бартръмс Гардънс“.

Чавес стана, отвори бележника си и започна:

— Името на жертвата в „Бартръмс“ е Никол Тейлър, седемнайсетгодишна, живяла на Калоухил Стрийт в квартала „Феърмаунт“. Учила е в гимназията „Реджина“ на Броуд Стрийт и Мур Авеню.

— Според предварителния доклад на службата по съдебна медицина смъртта е настъпила по същия начин, както при Теса Уелс, тоест заради счупване на врата. Другите елементи от почерка на престъпника също съвпадат и в момента се проверяват по VICAP^[3]. До края на деня очакваме да научим и какъв е синият тебешироподобен материал по челото на Теса Уелс. Поради дъжда следите по челото на Никол са съвсем слаби.

Единственото скорошно нараняване по тялото на Никол е по лявата й длан — Чавес посочи към залепената на бялата дъска снимка на лявата ръка на Никол в едър план. — Тези наранявания са направени от натиск на ноктите й. Във вдлъбнатините са открити следи от лака й за нокти.

Джесика погледна снимката и неволно впи собствените си нокти в дланта си. По дланта на Никол личаха пет-шест видимо разположени произволно сърповидни вдлъбнатини.

Джесика си представи как момичето е стискало нокти от страх. Прогони образа от съзнанието си. Сега не бе време за ярост.

Ерик Чавес продължи с възстановката на последния ден на Никол Тейлър.

Излязла от блока на Калоухил към седем и двайсет и три във вторник сутринта. Вървяла сама пеш по Броуд Стрийт до гимназията „Реджина“. Не отсъствала от нито един час, после обядвала в кафенето с приятелката си Домини Доуз. Излязла от училище в два и двайсет и тръгнала пеш по Броуд. Отбила се в салона за пиърсинги „Хоул Уърлд“, където разгледала някакви бижута. Според собственичката Ирина Камински Никол имала весел вид и била дори по-бъбрива от обичайното. Всички пиърсинги по Никол били дело на мис Камински и Никол спестявала, за да си купи едно рубинче за носа, което много й харесвало.

На излизане от салона продължила по Броуд Стрийт, докато стигнала Джерард Авеню, оттам прекосила до Осемнайсета улица и влязла в болницата „Сейнт Джоузеф“, където майка й завежда домакинската част. Шарън Тейлър казала на инспекторите, че дъщеря й била в особено добро настроение, тъй като успяла да се сдобие с билети за залата „Трокадеро“ за петък вечерта, когато щяла да свири любимата й група „Систърс ъф Мърси“^[4].

Майка и дъщеря си разделили една плодова салата в кафенето. Говорили си за предстоящата през юни сватба на една от братовчедките на Никол и за необходимостта Никол „да има вид на дама“. Това било постоянна битка между двете, тъй като Никол си падала по модата „готик“.

Никол целунала майка си и напуснала болницата към четири часа през изхода на Джерард Авеню.

И от този момент просто изчезнала.

Съдейки по досегашния ход на следствието, следващият, който я е видял, бил пазачът на „Бартръмс Гардънс“, открил я след близо четири дни сред полето жълти нарциси. Продължавали да разпитват живеещите в района на болницата.

— Майка й не е ли подала оплакване, че липсва? — попита Джесика.

Чавес прегледа бележките си.

— Обадила се е в един и двайсет в петък сутринта.

— Никой ли не я е видял след излизането й от болницата?

— Никой — отвърна Чавес. — Но на входовете и паркингите й има охранителни камери. Чакаме да ни донесат лентите.

— Гаджета? — попита Шепърд.

— Според Шарън Тейлър в момента била без гадже — отговори Чавес.

— Данни за баща й?

— Мистър Донълд П. Тейлър е шофьор на камион за далечни превози и в момента се намира някъде между Таос и Санта Фе^[5].

— Щом свършим тук, ще отидем до училището й да проучим кои са били приятелките й — добави Чавес.

Нямаше повече въпроси. Бърн пристъпи напред.

— Повечето от вас познават Шарлът Самърс. Ако не я знаете, доктор Самърс е професор по криминална психология в Пенсилванския университет. От време на време я използваме за консултант по профилиране.

Шарлът Самърс бе известна на Джесика единствено по име. Беше се прочула с абсолютно точния профил, който бе създала на Флойд Ли Касъл — психопат, убил няколко проститутки в района на Кемдън през лятото на 2001 година.

Самият факт, че Шарлът Самърс се включва като основна фигура подсказа на Джесика колко много се е разраснало следствието само за последните няколко часа и че най-вероятно скоро щяха да потърсят помощ от ФБР под формата на допълнителни хора или лабораторни анализи. И всеки от присъстващите тук копнееше да се докопа до яка следа, преди онези, костюмираните, да се появят и да си присвоят всички заслуги.

Шарлът Самърс стана и отиде до бялата дъска. Наближаваше петдесетте, бе дребна и фина, със светлосини очи и къса коса. Носеше стилен костюм на тънки райета и бледо–лилава копринена блуза.

— Очевидно всички сме изкушени от мисълта, че онзи, когото търсим, е някакъв религиозен фанатик — каза Самърс. — И няма причина да мислим другояче. С изключение на едно нещо. Склонността да приемаме фанатиците за импулсивни и неразумни е погрешна. В случая имаме работа с изключително добре организиран убиец. Ето какво знаем дотук: взема жертвите си направо от улицата, държи ги известно време, след това ги отвежда там, където ще ги убие. Подобни отвличания са крайно рисковани. Посред бял ден, на обществено място. Няма данни за охлузвания по китките или глезените, което най-вероятно означава, че момичетата са тръгнали доброволно — или са били спокойни, тъй като са го познавали, или са били заплашени с нещо, най-вероятно с оръжие. Основното е, че той ги отвлича, без да ги насилва и без да ограничава по някакъв начин движенията им. И на двете жертви е инжектиран мидазолам, а след това и паралитикът, който е улеснил зашиването на вагините. Шиенето е правено, преди да настъпи смъртта, от което личи, че той иска те да съзнават онова, което им се случва. И да го усетят.

— Какво е значението на дланите? — попита Ник Паладино.

— Вероятно ги поставя в тази поза, за да съответстват на някаква религиозна иконография. На рисунка или статуя, която за него е някаква идея фикс. Независимо от причината, тези конкретни действия носят определен смисъл. Обикновено, когато човек желае да умъртви някого, отива до него и го удушава или го застрелва. В случая забележителен е фактът, че нашият субект отделя специално време за тези свои действия.

Бърн хвърли на Джесика поглед, който тя разчете съвсем ясно. Искаше тя да обърне особено внимание на религиозната символика. Тя си записа.

— Но какъв е смисълът, щом не прилага сексуално насилие спрямо жертвата? — попита Чавес. — При толкова ярост, защо не ги изнасилва? За някакво отмъщение ли става дума?

— По-скоро — за изява на скръб или загуба — отвърна Самърс. — Но най-вече говорим за наличието на контрол. Той желае да ги контролира и физически, и сексуално, и емоционално — три области, в които сред момичетата на тази възраст цари най-голямо объркване. Възможно е да е загубил приятелка на тази възраст вследствие на сексуално престъпление. Може да е дъщеря или сестра. Фактът, че зашива вагините им, може да означава, че връща тези млади жени в някакво изкривено в съзнанието му състояние на девственост, на невинност.

— И какво би го накарало да спре? — попита Тони Парк.

— В града е пълно с ученички католички.

— Не се наблюдава никаква ескалация на насилието — отговори Самърс. — Реално погледнато, методът, по който ги убива, в крайна сметка е доста хуманен. Не умират бавно. Не се стреми да им отнеме женствеността. Напротив. Стремежът му е да я запази — във вечността, ако може така да се каже.

— Ловното му поле, изглежда, е в тази част на Северна Филаделфия — очерта тя район от двадесетина между улични квадрата. — Неизвестният субект вероятно е бял, на възраст между двайсет и четирийсет, физически силен, но вероятно не е фанатик на тази тема. Не е някой бодибилдър. Най-вероятно е израснал с католическата вяра, притежава интелигентност над средната и най-вероятно има поне университетска диплома, ако не и нещо повече. Кара микробус или комби, или може би някакъв джип. Това би улеснило вкарването и изкарването на момичетата от автомобила.

— Каква информация извличате от разположението на местопрестъпленията? — попита Джесика.

— Боя се, че засега нямам и най-малката представа — отвърна Самърс. — Надали можем да си представим две по-разнородни места от къщата на Осма улица и Ботаническата градина.

— Смятате ли тогава, че са подбрани наслука? — заинтересува се Джесика.

— Не вярвам. И в двата случая жертвата е поставена най-старателно в определена поза. Не вярвам нашият субект да върши нещо случайно. Теса Уелс е била увита около онази колона по определена причина. Никол Тейлър в никакъв случай не е хвърлена случайно на онази поляна. И двете места категорично носят някакъв свой смисъл.

— В началото може да сме се подлъгали, че Теса Уелс е оставена в онази къща на Осма улица, за да не намерят тялото й, но лично аз не приемам, че това е така. Никол Тейлър е била поставена внимателно на открито няколко дни по-рано. Не са положени никакви усилия трупът й да бъде скрит. Този човек действа през деня. Той разчита на това да намерим жертвите. Той е арогантен и иска ние да смятаме, че е по-умен от нас. Теорията ми се подкрепя и от факта, че поставя неща в ръцете им. Това си е чисто предизвикателство към нас да разберем какво точно прави.

— Засега поне не ни е известно двете момичета да са се познавали. Движили са се в различни социални сфери. Теса Уелс е обичала класическата музика; Никол Тейлър си е падала по готик рока. Учели са в различни училища, имали са различни интереси.

Джесика погледна окачените редом една до друга снимки на двете момичета. Спомни си как се деляха на клики в „Назарийн“. Мажоретките отказваха да имат каквото и да било общо с почитателките на рокендрола и обратното. Имаше разни зубрачи, които прекарваха свободното си време над малкото компютри в библиотеката, и царици на модата, вечно забили нос в последния брой на „Воуг“, „Мари Клер“ или „Ел“. Отделно от тях бе нейната група — контингентът от Южна Филаделфия.

Погледнато най-повърхностно, общото между Теса Уелс и Никол Тейлър бе религията им — католицизмът, и това, че учеха в католически гимназии.

— Искам да преобърнете всяко ъгълче от живота на тези две момичета — каза Бърн. — С кого са киснали, къде са ходили през уикенда, гаджета, роднини, познати, клубове и кръжоци, какви филми са гледали, в кои черкви са ходели. Някой знае нещо. Някой е видял нещо.

— Ще можем ли да опазим от медиите осакатяванията и намерените предмети? — попита Тони Парк.

— За двайсет и четири часа можем и да успеем. За повече се съмнявам.

Чавес се обади:

— Говорих с психолога, който е и училищен съветник в „Реджина“. Службата му се помещава в „Назарийн Академи“ в Североизточна Филаделфия. „Назарийн“ упражнява административно ръководство спрямо пет епархийни училища, сред които е и „Реджина“. Епархията използва един психолог за всичките пет училища — по един ден в седмицата във всяко едно. Той може да ни е от полза.

Джесика усети как стомахът й пропадна. Ето я връзката между „Реджина“ и „Назарийн“.

— Само един психолог за толкова много деца? — учуди се Тони Парк.

— Имат половин дузина съветници — каза Чавес. — Но само един психолог за петте училища.

— И кой е той?

Докато Ерик Чавес ровеше из записките си, Бърн срещна погледа на Джесика. Още преди Чавес да бе намерил името, Бърн бе изхвърчал от стаята и награбил телефона.