Мери Хигинс Кларк
Сърце назаем (82)

82.

Алис Милс звънна отново в единадесет без петнайсет.

— Емили, свързах се с Джанет Стийл, гардеробиерката. Била е с Натали последната вечер. Каза, че е била сияещо щастлива, защото спектакълът минал отлично.

— Била ли е с Натали на излизане от театъра? — попита Емили.

— Почти. Джанет си спомня, че Натали се преоблякла и била готова да си тръгне. Естествено, била много уморена. Не желаела никакви посетители в гримьорната. Но продуцентът почукал на вратата. Водел известния актьор Тим Монихан с неколцина приятели. Монихан нямал търпение да се запознае с нея. Натали не се зарадвала особено, но ги пуснала. Едва тогава Джанет си тръгнала.

Монихан, помисли си Емили. Тим Монихан. Много добър приятел на Тед. Питам се колко добре познава Били.

— Алис, запознах се с Тим Монихан миналата седмица. Това е брънката, която ни липсва, кълна ти се. Едва ли разполагаш с номера му?

— Не, но не бих се изненадала, ако Грег го знае. Или поне бързо ще успее да го намери. Сигурно познава негови приятели или хора от сериала, в който участва. Изчакай. — След секунди Алис отново беше на телефона. — Емили, Грег ей сега ще намери номера на Тим Монихан. Докато го чакаме, искам да ти кажа, че се тревожа за теб. Моля те, бъди предпазлива. Моля те.

— Няма да повярваш колко ключалки и аларми ме пазят. Да не говорим за патрулната кола, паркирана пред къщата ми.

— Четох, че съседката ти била убита от онзи сериен убиец. Ужасявам се, като си помисля, че е живял на твоята улица.

— Е, него вече го няма.

За да не тревожи Алис повече, Емили се постара да звучи делово.

— Независимо от това се притеснявам. Чакай секунда, Грег иска да говори с теб.

Емили преглътна, защото гърлото й се сви.

— Госпожо Уолъс, аз съм Грег Олдрич.

— Господин Олдрич, наистина нямах никакво намерение да говоря с вас. Бих го направила единствено в присъствието на адвокатите ви или с тяхното разрешение. Звъннах, за да говоря с Алис.

— Знам — отвърна Грег. — С риск да наруша някои от правилата, исках да ви кажа, че не изпитвам лоши чувства към вас. Джими Истън беше убедителен свидетел, а вашата работа е да ме разпитате подробно, когато застана на свидетелската скамейка. Просто си изпълнявахте задълженията. И, ако ми разрешите да добавя, много добре при това.

— Благодаря ви. Много сте великодушен.

— Наистина ли смятате, че сте попаднали на улика, която би подсказала кой е убиецът на Натали?

— Да.

— Ще споделите ли тази информация с мен?

— Господин Олдрич, не е редно да казвам нищо сега, но ви обещавам, че ако надеждите ми се оправдаят, ще разговарям веднага с Ричард Мур.

— Добре. Бях длъжен да ви попитам. Номерът на Тим Монихан е 212-555-3295.

Емили го записа и го повтори.

— Обещавам, че скоро ще се чуем.

— Добре. Лека нощ, госпожо Уолъс.

Емили продължи да стиска минута-две слушалката, преди да затвори. Странно, защо се чувствам така близка с тези двама души, зачуди се тя сякаш ги познавам. А и харесах Алис от първия миг.

А Грег Олдрич? Колко пъти се борех със себе си, защото не исках да погледна истината в очите? Вероятно Алис е права: от самото начало знаех със сърцето си, че е невинен.

Взетото ми назаем сърце го знаеше, помисли си тя.

Погледна номера на Тим. Вероятно е в леглото и ще се разсърди, ако го събудя. Но пък не мога да чакам.

Пое дълбоко дъх и набра номера.

Тим Монихан отговори след първото позвъняване. Емили дочу гласове и предположи, че телевизорът е включен. Е, поне не спеше. Когато тя се представи, той очевидно се изненада.

Емили пристъпи направо към въпроса.

— Тим, съзнавам колко късно звъня, но е изключително важно. Току-що разбрах, че си се отбил в гримьорната на Натали след последното представление на „Трамвай Желание“. Как така не го спомена на вечерята миналата седмица? Говорихме за процеса.

— Емили, ако трябва да съм откровен, Тед изрично помоли да не говорим за процеса, нито да споменаваме разни подробности: че сме били на последното й представление, че после сме се отбили в гримьорната да я поздравим. Тед съзнаваше колко си уморена. Искаше да прекараш приятна вечер, да се разтовариш. Ако си спомняш, говорихме за Натали, но най-общо.

Емили не вярваше на ушите си.

— Да не искаш да кажеш, че Тед Уесли е бил на последното представление на „Трамвай Желание“, а после се е отбил в гримьорната на Натали?

— Да. Той, Нанси, аз, Барбара и още неколцина приятели се отбихме при нея. — Тонът на Тим Монихан се промени: — Емили, случило ли се е нещо?

Да, определено, помисли си тя.

— Тим, познаваш ли братовчеда на Тед — Били Трайън?

— Естествено. Всички познават Били.

— Той беше ли с вас в гримьорната на Натали?

— Не. Нанси никак не го обича. Знаеш колко е високомерна.

— Тим, а случайно да знаеш дали Били е имал прякор Джес?

Усещаше, че Тим се усмихва, докато отговаря.

— Не Били, а Тед. Името му е Едуард Скот Джесъп Уесли. Никога не е използвал името Джесъп в професионалния си живот, но преди двайсетина години от време на време получаваше малка роля в моя сериал. За сцената използваше името Джес Уилсън.

— По това време ли е имал проблеми с Нанси? — попита Емили.

— Да. Дори се бяха разделили за няколко месеца. Беше доста разстроен от това.

Не се и съмнявам, помисли си Емили. Но не му е попречило да се вижда с Джами. Обещал й е да се разведе, а когато нещата са се проточили, тя е заплашила, че ще отиде при съпругата му.

Но със сигурност не той я е убил. Били е свършил мръсната работа. Обзалагам се, че в онази нощ, след последното представление, Натали е разпознала Тед. В това няма никакво съмнение. Той го е разбрал, а тя е разбрала, че той е разбрал. Затова е била толкова изплашена.

А и той доста прилича на онзи от оригиналната скица, помисли си Емили. Тед и Били имат семейна прилика. Майките им са сестри. Просто не се сетих за него, когато видях скицата.

Затвори телефона. Мъчеше се да асимилира ужасните разкрития. Човекът, който щеше да стане главен прокурор на Съединените щати, бе отговорен за бруталните убийства на две жени през последните двайсет години.

Чу как алармата в близката къща се включи. В следващия миг някой започна да тропа по вратата й. Сигурно е дежурният полицай, помисли си тя. Ще ми каже, че ще провери къде се е включила алармата и веднага ще се върне. Хукна да отвори входната врата. Били Трайън нахлу, бутна я на пода и затръшна вратата.

— Емили, наистина не си толкова умна, колкото си въобразяваш — изсъска той, докато тя го гледаше ужасена.