Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Just Take my Heart, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,2 (× 17гласа)

Информация

Сканиране
Internet(2014)
Разпознаване и корекция
egesihora(2014)

Издание:

Мери Хигинс Кларк. Сърце назаем

ИК „Бард“, София, 2009

Редактор: Боряна Даракчиева

Коректор: Надежда Петрова

ISBN: 978-954-655-060-6

История

  1. —Добавяне

75.

Би било нормално да се чувствам уморена, а не е така, мислеше си Емили, докато караше към Манхатън. Едва ли има връзка между смъртта на Натали и убийството на съквартирантката й Джами Ивънс в Сентрал Парк преди близо двайсет години. Според полицията Джами е жертва на престъпник, нападал жени в парка по онова време.

Но единствено тя е била убита!

Алис Милс никога не е свързвала двете убийства и най-вероятно е права. Натали така и не се срещнала с мъжа, с когото Джами е излизала. Само веднъж го е видяла на снимка, без дори да е сигурна дали въпросната снимка е била още в портфейла на Джами, когато са я убили.

Преди две години и половина, в началото на разследването на убийството на Натали, Били Трайън бе ходил в прокуратурата на Манхатън, за да се запознае със случая Ивънс и да разбере дали съществува някаква, макар и бегла връзка, между двата случая. Тогава донесе копия от основните доклади в Ню Джърси. Сред документите имаше и полицейски портрет на евентуалния заподозрян. Беше нарисуван по описание на Натали, въз основа на снимката, която бе видяла в портфейла на Джами.

На скицата се виждаше бял мъж, на около трийсет и пет, с дълга руса коса. Беше привлекателен и приличаше на учен, с гъстите си вежди и очилата на кръглите си кафяви очи.

Прокуратурата се намираше в долната част на Манхатън, на площад „Хоган“ №1. Емили паркира в гараж наблизо и продължи пеша по претъпканите улици. Звънна предварително на началника на детективите, а той определи ветерана детектив Стийв Мърфи да извади делото „Джами Ивънс“ и да й помогне, когато пристигне.

Във фоайето дежурният звънна на Мърфи, който потвърди срещата. Той я чакаше, когато тя слезе от асансьора на деветия етаж. Беше приятен петдесетинагодишен мъж с късо подстригана коса. Посрещна я с усмивка.

— Нямате ли си достатъчно престъпления в Ню Джърси, та идвате тук да се занимавате с нашите неразрешени случаи от двайсет години? — попита той добросърдечно.

Емили мигом го хареса.

— Имаме си предостатъчно престъпления — увери го тя. — Чувствайте се свободни да дойдете да ни ги разрешите, когато пожелаете.

— Извадих досието „Ивънс“ и го оставих в една от залите.

— Чудесно.

— Прегледах го — сподели Мърфи, докато вървяха по коридора. — Преценили сме го като завършил трагично обир. Тя вероятно се е съпротивлявала. Три други жени са били нападнати в парка горе-долу по същото време, но единствено Ивънс е убита.

— И аз така разбрах — потвърди Емили.

— Ето тук е. Обстановката не е най-приветливата.

— И при нас не е, уверявам те.

Емили последва Мърфи в малко помещение, където имаше очукано бюро, два разклатени стола и кантонерка.

— Папката е на бюрото. Не бързай. Ще ти ксерокопираме всичко, което поискаш. Аз трябва да звънна тук-там.

— Добре. Обещавам да не се бавя.

Емили не знаеше какво точно търси. Е, дано го разпознае, когато го види.

Прегледа набързо купчината доклади, придружаващи досието. Вече бе чела копията им в Ню Джърси. Джами Ивънс, нападната рано сутринта и удушена, е била извлечена от пътеката за тичане и скрита зад гъсти храсти. Часовникът, медальонът и пръстенът й липсваха от портфейла й, намерен в тревата до нея, са били взети парите и кредитните карти, които никога след това не бяха използвани.

След убийството на съквартирантката й Натали Рейнс описала в полицията как изглежда мъжът от снимката, която зърнала само веднъж в портфейла на Джами. Джами й доверила, че мъжът, с когото се вижда тайно, е женен, но обещал да се разведе. Натали я предупредила, че го смята за измамник.

Полицията отвела Натали в прокуратурата, за да направят портрет по нейното описание, защото тя твърдяла, че тайнственото гадже е причинило смъртта на Джами.

Дотук — нищо, прецени Емили. Това ми е вече познато. После посегна към портрета, направен в полицията. И тук устата й пресъхна. Скицата в папката, донесена от Били Трайън в Ню Джърси, не беше същата като скицата в папката в Ню Йорк.

Този мъж беше привлекателен, около трийсетгодишен, със сини очи, правилен нос, решителни устни и гъста гарвановочерна коса.

Портретът много приличаше на Били Трайън като млад. Емили го зяпаше втрещена. Върху скицата беше написано: „Може да е известен с прякора Джес“.

Стийв Мърфи се върна.

— Намери ли улики, по които да работим?

Като посочи скицата, Емили се постара гласът й да остане безразличен:

— Неприятно ми е да отбележа, но нещо в папките явно е объркано. В досието в Ню Джърси имаме друг портрет. Сигурно оригиналът, направен от художника, е някъде тук.

— Да. Знаеш какъв е редът: прави се скица, а от нея се вадят копия. Ще направим сверка с оригинала. Няма никакъв проблем. Но объркването по-скоро е при вас. Работех тук, когато момичето беше убито. И определено тази скица съм виждал в досието. Искаш ли да ти преснимам още нещо?

— Цялата папка, ако обичаш.

Мърфи я изгледа изпитателно и попита делово:

— Да не би да виждаш нещо, което би ни помогнало да разрешим случая?

— Не знам — отвърна Емили.

Докато чакаше копията, тя се питаше какво ли още от случая „Ивънс“ не е донесъл Били. Възможно ли е той да е тайнственото гадже на убитата? Дали се е срещал някога с Натали Рейнс?

В такъв случай бе ясно защо така охотно е съставил версия за Джими Истън. За да осъдят Грег Олдрич за убийството на Натали.

Всичко започва да придобива смисъл, помисли си Емили.

Картината не е много красива, но частите се наместват.