Мери Хигинс Кларк
Сърце назаем (75)

74.

В десет и половина сутринта съдия Стивънс разпореди Грег Олдрич да бъде пуснат под гаранция.

Четирийсет и пет минути по-късно, след като звънна на Алис и Кати, Грег пиеше кафе с Ричард Мур в заведение близо до съда.

— Колко дълго прекарах вътре, Ричард? Около деветдесет часа? Дори не помня как мина уикендът, но все пак това бяха най-дългите деветдесет часа в живота ми.

— Разбирам те, но вече няма да се озовеш вътре. Бъди сигурен.

— Наистина ли? — попита Грег уморено. — Точно това ме притеснява: сега отново съм главният заподозрян за смъртта на Натали. Завинаги ще остана такъв. Ами ако някой друг се появи с друга налудничава история? Не забравяй, че още не съм в състояние да обясня какво съм правил през онези два часа, когато Натали умря. Няма свидетел, който да ме е видял в парка. Ами ако някой от Ню Джърси започне да твърди, че ме е видял в квартала или около къщата й? Какво ще стане тогава? Нов процес ли ще последва?

Разтревожен, Ричард Мур се вторачи в него и попита:

— Грег, да не намекваш, че си ходил с колата до Ню Джърси през въпросното утро?

— Не, разбира се. Само подчертавам колко съм уязвим. Няма начин да не съм срещнал някой познат, докато съм тичал, но бях болен от притеснение за Натали. Според мен това обяснява защо съм толкова объркан.

— Грег, напразно се тормозиш дали някой няма да се появи изневиделица и да обяви, че те е видял около къщата на Натали онази сутрин.

Ричард Мур звучеше неубедително дори за себе си. Не е много вероятно, но не е и изключено, помисли си той.

— Ричард, изслушай ме. В показанията пред съда заявих, че през прозореца на къщата в Кейп Код съм видял Натали ужасно разстроена. Беше се свила на дивана. На път за вкъщи отчаяно се притеснявах за нея, независимо от готовността ми да се разведем. Тази драма ме изтощи до смърт. На път за Кейп Код си спомних колко хубави моменти имахме с Катлийн. Исках отново такива взаимоотношения.

— И защо не го каза в съда? — попита Ричард.

— А как щеше да прозвучи? Вчера в килията разполагах с доста време за размисъл. Да предположим, че Натали се е страхувала от някого. Никой никога не е виждал мъжа, с когото твърдеше, че излиза. Възможно е дори той да не съществува. Може да го е казала само за да спра да й се обаждам? Или наистина се е виждала с някого и той я е причакал, когато се е върнала?

— Грег, накъде биеш?

— Ще ти кажа. Не съм червив с пари и при цялото ми уважение, ти никак не си евтин. Но частния детектив Бен Смит понякога работи за теб, нали?

— Да.

— Ще му платя, или на друг, когото ще наемеш, за да започне разследването отначало. Достатъчно дълго бях заподозрян. Няма да се почувствам свободен, докато не бъде открит убиецът на Натали!

Ричард Мур допи кафето си и направи знак за сметката.

— Грег, всичко, което каза, е абсолютно вярно. Бен направи проучвания дали Натали излиза с някого и не откри нищо. Но ето, семейство Гарсия се появиха едва сега с животоспасяващата информация. Там, навън, може да има и още някой, който знае нещо. Започваме да го търсим още днес.

Грег му протегна ръка.

— Ричард, радвам се, че се съгласи с мен. В противен случай това щеше да е последното кафе, което пием заедно. Сега искам да се прибера, да целуна дъщеря си и Алис и да взема най-дългия душ в живота си. Имам чувството, че миризмата на килията се е просмукала в порите ми.