Мери Хигинс Кларк
Сърце назаем (70)

69.

След като разговаря с Бел Гарсия, Майкъл Гордън светкавично набра номера на Ричард Мур.

— Здрасти, Майк — поздрави Ричард унило. — Зърнах те днес в съда, но нямах възможност да говоря с теб. Веднага след като обявиха присъдата на Истън, хукнах към затвора да разкажа на Грег. Щеше да му подейства добре да чуе нещо окуражително и ми се стори, че за пръв път, откакто чу решението, у него се породи нещо като надежда.

— Съвсем скоро нещата може да се подобрят още повече — отбеляза Майк развълнувано. — Затова ти се обаждам. Току-що говорих по телефона с жена, която ми даде информация за Истън. Ако се окаже истина, ще разбие на пух и прах сегашния процес.

Разказа накратко разговора си с Бел Гарсия и Ричард реагира точно както очакваше.

— Майк, ако на жената може да се вярва и наистина разполага с разписката и телефонния тефтер, ще успея да измъкна Грег под гаранция, докато правим по-нататъшни разследвания. — Започваше да звучи все по-бодро. — И ако всичко е истина, не допускам да се стигне до нов процес. Емили Уолъс едва ли ще се захване с такова нещо отново. Най-вероятно ще поиска от съдия Стивънс да анулира решението и да отхвърли предявените обвинения.

— И аз така мисля — призна Майк. — Хората ще пристигнат тук след малко. Съвсем скоро ще знаем къде сме. Ако разполагат с разписката, довечера ще ги включа в „Съдилища“ и бих искал и ти да се явиш с тях.

— Майк, с удоволствие, но съм с доста смесени чувства към тези хора. Не знам дали ще успея да се държа цивилизовано с тях. Разбира се, страшно ще се радвам за Грег, ако направим пробив, но съм бесен на този тип, че е укрил информацията само за да си спести малко данъци. Безобразие е най-меката дума, която ми идва на ум.

— Ричард, напълно разбирам как се чувстваш. Трябваше да се обадят по-рано и е нормално да го изтъкнеш довечера. Но ако се включиш в предаването и ги нападнеш, няма да помогнеш на Грег. А и не би искал да подплашиш и някой друг, който се е страхувал да се обади досега.

— Разбирам, Майк. Няма да ги нападам. Може дори да ги целуна, но продължавам да мисля, че е безобразие.

— Още по-голямо безобразие е, ако Джими Истън е бил подучен от някого да даде такива показания — напомни му Майк.

— Емили Уолъс никога не би го направила — възрази Мур.

— Не казвам, че го е сторила лично. Но погледни на нещата така: когато всичко това се разчуе, няма ли да обвинят Истън в лъжесвидетелстване?

— Определено.

— Ричард, повярвай ми. Ако някой от прокуратурата или полицай го е въоръжил с информация, за да подкрепи показанията му, Истън непременно ще го издаде. После ще се закълне, че са го заплашили с максимална присъда за обира, ако не приеме да излъже на свидетелската скамейка.

— Нямам търпение да се стигне дотам — увери го Мур.

— Ще ти звънна, след като говоря със семейство Гарсия. Господи, моля се да държат истински доказателства по случая.

 

 

В седем без десет Бел и Сал пристигнаха в офиса на Майкъл. През следващия половин час, в присъствието на младши продуцент като свидетел, той изслуша разказа им.

— Беше изключително тежка лампа с мраморен постамент — обясняваше Сал нервно. — Доставихме я от малък антикварен магазин на Осемдесет и шеста улица. Джими Истън работеше при мен във въпросния ден. Заедно отнесохме лампата горе. Икономката ни каза да я поставим във всекидневната. Телефонът звънна. Тя ни помоли да изчакаме минута и отиде в кухнята, за да отговори. Оставих Джими в стаята да изчака разписката. Бързах да сляза, за да не ме глобят за неправилно паркиране. Не знам колко дълго е бил там сам. Миналата седмица ми се обади приятелят ми Руди Слинг.

Руди Слинг, помисли си Майкъл. Съпругата му Рини ни звънна — можела да ни даде информация къде е работил Джими.

— Руди ми напомни, че когато го местех в Йонкърс, Истън е работил за мен. Съпругата на Руди — Рини — го заловила да претърсва чекмеджетата на шкафа. Затова предполагам, че докато е бил сам в стаята, е отворил скърцащото чекмедже: търсил е да открадне нещо. През това време аз съм бил при камиона долу, а икономката — на телефона в кухнята.

Сал преглътна притеснено и посегна към водата, която Лиз му беше донесла.

Рини Слинг и съпругът й ще дойдат утре сутрин, помисли си Майк. Ще потвърдят тази история. Всичко си идва на мястото. Докато осмисляше тази така добре дошла информация, му мина нелепата мисъл, че с Грег ще могат отново да играят хандбал в „Атлетичен клуб“.

Сал изпи цялата чаша и въздъхна.

— Е, това е всичко, Майк. Сега знаеш колкото и аз за доставката. Донесох разписки и за други доставки от антикваря, за да видиш, че тази не е фалшива.

Майк разгледа разписката с подписа на икономката и телефонното тефтерче, където беше вписано името на Джими Истън. После разгледа десетината други разписки, донесени от Сал.

Всичко е тук, помисли си той. Всичко. Като едва потискаше вълнението си, им съобщи, че иска да участват в „Съдилища“ същата вечер.

— Ще бъде чудесно — прие Бел. — Сал, добре стана, че те накарах да сложиш костюм и вратовръзка, а мама ме посъветва какво да облека.

Сал енергично поклати глава.

— Не. В никакъв случай. Бел, нави ме да дойда тук и го направих, но няма да участвам в предаването, за да ме видят всички и да ме намразят. Забрави. Няма да го направя.

— Напротив, Сал — отвърна Бел решително. — Не си по-различен от мнозина други, които биха се страхували да не си навлекат беля, като кажат истината. Всъщност ще им послужиш за пример. Допусна огромна грешка, но сега я поправяш. Аз също направих голяма грешка. От седмица съм сигурна, че Джими Истън е работил при теб, и трябваше по-рано да прегледам кашоните. Сега Грег Олдрич щеше да е оправдан, ако бяхме постъпили, както е редно. Повечето хора ще проявят разбиране. Аз ще участвам в предаването, независимо дали ти ще се съгласиш, или не.

— Господин Гарсия, надявам се да премислите — намеси се Майк. — Били сте във всекидневната на Олдрич с Истън в деня, за който той твърдеше, че се е срещнал с Грег Олдрич там, за да планират убийството на съпругата му. Важно е хората да го чуят лично от вас.

Сал се вгледа в разтревоженото, но решително изражение на Бел и забеляза, че едва сдържа сълзите си. Беше изплашена до смърт. Седяха един до друг на дивана в кабинета на Майк. Прегърна я през раменете.

— Ако ти ще издържиш на всички нападки, които ще се изсипят, и аз ще издържа — промълви той нежно. — Няма да те оставя да го преживееш сама.

— Чудесно — скочи Майк и стисна ръката му. — Сигурен съм, че не сте вечеряли. Ще помоля секретарката си да ви отведе в конферентната зала и да поръча да ви донесат храна.

Щом излязоха от кабинета му, той звънна на Ричард Мур.

— Ела тук възможно най-бързо — подкани го той ентусиазирано. — Ричард, тези хора говорят истината. Разписката за доставката е подписана от икономката на Грег. Онази, която почина. Не ме е срам да призная, че съм на път да се разплача.

— И аз, Майк. И аз. — Гласът на Ричард Мур трепереше. — Знаеш ли? Току-що отново повярвах, че чудеса стават. Тръгвам след няколко минути. Не би трябвало да ми отнеме повече от час, за да стигна до града. Ще съм при теб далеч преди девет. Но първо ще пратя Кол в затвора да разкаже на Грег какво става и ще звънна на Алис и Кати.

— Ще ми се да съм при тях, когато чуят — сподели Майк, сещайки се за ужасния момент в съдебната зала, когато думата „виновен“ беше повторена дванайсет пъти.

— И смятам, че е важно да се обадя на още един човек — продължи Ричард. — На Емили Уолъс. Знаеш ли, Майк? Не очаквам да се изненада.