Мери Хигинс Кларк
Сърце назаем (7)

6.

Пред себе си Емили признаваше, че смъртта на Майк и заболяването й я съсипаха. Към това се добавяше женитбата на баща й, решението му да се премести във Флорида и фактът, че брат й Джак прие предложение за работа в Калифорния — всички тези емоционални удари я оставиха зашеметена.

Външно запази самообладание, докато баща й и брат й се притесняваха, че я напускат в такъв тежък момент. Вярно, баща й настоя да припише къщата на нейно име вярно, Джак искрено се съгласи с това, но тя знаеше, че всичко е само за да успокоят съвестта си.

Не че има защо да се чувстват виновни, помисли си сега. Майка й почина преди дванайсет години. Баща й излизаше с Джоан от пет. И двамата наближаваха седемдесетте. Обожаваха плаването и имаха право да му се наслаждават целогодишно. А и Джак не биваше да отказва предложената работа: трябваше да мисли за Хелън и за двете си малки деца.

Независимо от всичко Емили знаеше колко трудно ще свикне със загубата на Марк, особено след като няма да вижда често баща си, брат си и семейството му. Определено беше чудесно да е отново в тази къща все едно „се връщаше в утробата“, а това й действаше целебно. От друга страна, съседите, останали от времето, когато растеше тук, бяха връстници на родителите й. Новите собственици имаха малки деца. Изключение беше тихият дребен човек, наел къщата до нейната. Той стеснително й съобщи колко е сръчен, в случай че има нужда от някаква поправка.

Инстинктивно беше готова да му откаже веднага. Най-малко се нуждаеше от съсед, който се опитва да се сближи с нея под претекст, че помага. Но с течение на времето тя виждаше Зак Ланинг само когато се случваше да излизат или да се връщат от работа едновременно. Затова бдителността й намаля.

През първите седмици след като пое случая „Олдрич“, тя все препрочиташе и осмисляше досието. Установи си точен график: излизаше от службата в пет, прибираше се бързо вкъщи, за да разходи и нахрани Бес, после се връщаше в кабинета и оставаше там до девет-десет часа.

Харесваше й, че има много работа. Така почти не й оставаше време да мисли за своята скръб. А и колкото повече научаваше за Натали, толкова по-близки я чувстваше. И двете се бяха върнали в родните си домове Натали заради проваления си брак, а тя заради разбитото си сърце. Разполагаше с купища информация за живота и кариерата на Натали. Смяташе я за естествена блондинка, но се оказа, че когато била на двайсетина години е сменила кестенявия цвят на косата си. Разглеждайки ранните й снимки, Емили остана поразена от приликата си с нея. Бабата и дядото на Натали произхождаха от същата област в Ирландия, където бяха родени и нейните баба и дядо. Това я накара да се пита дали всъщност не са далечни братовчедки.

Емили обожаваше работата, предшестваща началото на процес, и нямаше нищо против извънредните часове, посветени на проучвания. Скоро обаче си даде сметка колко много време й отнема тичането от службата до вкъщи, за да се погрижи за Бес. Пък и беше гузна, защото оставя клетото животинче само до късно вечерта.

И друг бе забелязал това. Зак Ланинг, започнал да подготвя двора си за пролетно засаждане, я причака рано една вечер, когато тя се прибираше с Бес.

— Госпожо Уолъс — подхвана той, като избягваше погледа й, — прави ми впечатление колко бързаш да отскочиш до вкъщи заради кучето. После пак хукнеш нанякъде. Четох с какво голямо дело си се захванала. Обзалагам се, че си претрупана с работа. Искам да ти кажа, че обожавам кучета, но собственикът е алергичен и не ми позволява да си взема едно вкъщи. Наистина с радост ще се грижа за твоето. Чух, че й викаш Бес. Ако къщата ти е като моята, значи част от задната веранда е остъклена и отоплена. Достатъчно е да оставяш кошарата й там и да ми дадеш ключ към верандата. Така ще я пускам, ще я храня и ще я водя на хубава дълга разходка. Задният ми двор е ограден и тя може да тича из него, докато работя в градината. После ще я прибирам и ще заключвам след себе си. Така няма да се притесняваш за нея. Сигурен съм, че с Бес ще се спогодим чудесно.

— Много мило от твоя страна, Зак. Ще помисля за предложението ти. В момента обаче наистина много бързам. Ще ти се обадя след ден-два. Номерът ти има ли го в указателя?

— Разполагам само с мобилен телефон — отвърна той. — Ще ти дам номера.

Докато Емили излизаше с колата по алеята, за да се върне в службата, Зак едва сдържаше вълнението си. Веднъж само да пипне ключа от верандата, лесно ще направи восъчен отпечатък от ключалката на вратата към останалата част от къщата. Не се съмняваше, че Емили ще приеме предложението му. Тя наистина обича безполезната космата топка, помисли си той. А когато вляза вътре, ще се кача горе и ще потършувам из чекмеджетата й.

Искам да докосна всичко, което носи.