Мери Хигинс Кларк
Сърце назаем (68)

67.

В шест вечерта в понеделник Емили, понесла Бес на ръце, се отправи към колата си. Оградиха нейната къща, както и къщите на непосредствените й съседи, с жълта лента, за да се запази неприкосновеността на три местопрестъпления — дома на Маделин Кърк, нейния и наетата от Зак къща. Големият камион с надпис „Медицинска експертиза“ стоеше паркиран на ъгъла. Полицейски коли имаше по цялата улица.

Ужасена от смъртта на съседката си и от факта, че Зак Ланинг не само я е шпионирал, но е влизал и излизал от дома й, Емили сподели с Джак Розен, че иска да се махне. Изпращайки я до колата, той я успокояваше:

— Ще се погрижа за всичко.

Тя напълно осъзнаваше, че къщата й трябва да бъде обработена за пръстови отпечатъци, за допълнителни подслушвателни устройства и всякакви улики, които Зак Ланинг може да е оставил след себе си.

— Опитай да се успокоиш — съветваше я Розен. — Най-добре е да се махнеш оттук за няколко часа. Когато се върнеш, ще ти кажа какво сме открили. Обещавам да не скрия нищо. — Усмихна се. — И обещавам да не оставим къщата ти разхвърляна.

— Благодаря, Джак. Настоявам веднага да ми съобщиш дали е поставил камери или други устройства наоколо. Не ме щади. — Опита да се усмихне, но не успя. — Ще се видим по-късно.

Отиде право в съда. Носеше два сака в ръка и държеше каишката на Бес, която възбудено подскачаше до нея. Качи се в асансьора. Малцина бяха останали в службата по това време.

Докато минаваше по вътрешния коридор към кабинета си, двама млади детективи, чули за последните разкрития, погалиха кучето и изразиха възмущението си от онова, което Ланинг бе сторил на нея и на старата дама. После попитаха дали могат да й помогнат с нещо.

Емили им благодари.

— Добре съм. Ще остана вкъщи през следващите два-три дни. Искам да подменя всички ключалки и вече няма нужда да ме убеждават, че трябва да осъвременя алармената система. Тук ще остана само няколко минути. Имам куп досиета, чието преглеждане бях изоставила, докато се занимавах със случая „Олдрич“. Докато съм вкъщи, ще поработя по тях.

— Поне да ти помогнем да ги отнесеш до колата.

— Би било чудесно. Ще ви кажа, когато съм готова.

Емили влезе в кабинета и затвори вратата. Наистина доста дела чакаха вниманието й, но щяха да почакат още. Смяташе да занесе цялото дело „Олдрич“ в дома си. Затова взе саковете. Не искаше никой да види какво съдържат папките. Възнамеряваше да прегледа делото от самото начало и да разгледа под лупа всяка дума в стотиците страници документация, за да види дали не е пропуснала нещо.

Отне й около трийсет минути да събере документите и да ги сложи в саковете. Една от по-дебелите папки, които особено я интересуваха, съдържаше копия от докладите на нюйоркската полиция за убийството на съквартирантката на Натали Рейнс в Сентрал Парк преди почти двайсет години.

Толкова отдавна се е случило. Възможно е да не съм обърнала достатъчно внимание на тази папка, помисли си тя, докато наблюдаваше как колегите й поставят саковете в колата.

На път за вкъщи Емили се запита дали ще успее да заспи в дома си довечера и дори дали изобщо ще успее да заспи. Чувстваше се ужасно унизена от нахлуването в личното й пространство, но мисълта, че психопатът Зак Ланинг все още е на свобода, беше смразяваща.

И все пак копнееше да е в собствения си дом.

Сви по алеята и Джак излезе да я посрещне.

— Емили, свършихме вече вътре. Първо ще ти съобщя добрата новина. Няма камери или подслушвателни устройства, освен онова в кухнята, за което вече знаеш. Лошата новина е, че отпечатъците на Ланинг са навсякъде и съвпадат с тези на Чарли Мюр. Открихме негови отпечатъци дори в отделението за инструменти в мазето.

— Слава Богу, че не е имало камери — въздъхна с облекчение Емили. — Не знам дали щях да се справя с това. Но и останалото е доста лошо. Не искам да си представя, че е бил в мазето и е пипал инструментите на баща ми. Когато бях малка, татко все оправяше нещо. Много се гордееше със сръчността си.

— Емили, трябва да поговорим за нещо. И двамата знаем, че Ланинг е някъде навън и е маниак, обсебен от мисълта за теб. Ако възнамеряваш да стоиш тук, ще поставим полицейски пост отвън, който ще дежури двайсет и четири часа седем дни в седмицата.

— Джак, доста мислих за това през последните два часа и се колебая какво да предприема. Все пак май предпочитам да остана тук. Но ще е добре да има полицейски пост. — Усмихна се леко. — Моля те, обърни внимание на полицаите да наблюдават зорко задната част на къщата. Ланинг обичаше да влиза през верандата там.

— Разбира се, Емили. Полицията в Глен Рок ще се погрижи дежурният постоянно да обикаля къщата.

— Благодаря, Джак. Сега наистина се чувствам по-добре. Ще се наложи да запозная Бес с всеки дежурен офицер, за да не лае непрекъснато.

Виждайки саковете на задната седалка на колата й, Джак попита дали да ги отнесе вътре.

Колкото и да му се доверяваше, на този етап тя не искаше да му казва какво съдържат.

— Добре би било. Тежички са. Донесох досиета, по които ще работя вкъщи. Няма да идвам в службата няколко дни. Искам да съм тук, когато сменят ключалките и осъвременяват жалката ми алармена система, с която Ланинг така лесно се е справил.