Мери Хигинс Кларк
Сърце назаем (66)

65.

Рано в понеделник сутринта Зак Ланинг напусна къщата в Глен Рок и подкара направо към летище „Нюарк“. Намери място на паркинга за дълъг престой само на няколко метра от вана, който купи от Хенри Линк. Докато прехвърляше багажа си от едната кола в другата, се молеше да се слива с другите пътници на летището, които разнасяха куфари и сакове из терминалите.

Поизплаши се, когато прехвърляше телевизора, защото точно тогава край него мина човек от охраната. За късмет той не му обърна никакво внимание. Зак премести всичко и заключи колата. Чувстваше нервите си опънати до скъсване. Охранителят можеше да се запита защо му е на пътник телевизор и да реши, че е разбил паркирана кола.

Ами ако се върне да провери, тревожеше се Зак.

Отдалечи се обаче от паркинга без никакви проблеми. Върна се на аутобана и подкара към Камелбак. В 7:45 отби в място за отдих и звънна на шефа си и на брокера, за да им съобщи, че няма да се връща.

Трафикът по аутобана беше натоварен и той пристигна в мотела едва към единайсет. Отиде на рецепцията да се регистрира.

Докато изчакваше служителят да приключи разговора си, се огледа и усети, че се успокоява. Точно такова място търсеше. Малко поизоставено, далеч от главните пътища нямаше начин да е препълнено. Ски сезонът още не беше започнал. Всеки, отседнал тук, сега търсеше тишина и спокойствие, за да се впусне в есенни разходки.

Служителят, муден мъж към седемдесетте, държеше ключа от неговото бунгало.

— Запазих ви едно от най-хубавите — увери го той дружелюбно. — Сезонът не е започнал и не сме много натоварени. Само след шест седмици тук ще гъмжи от народ. Идват много скиори, особено през почивните дни.

— Чудесно — промърмори Зак.

Взе ключа и понечи да се оттегли. Не искаше човекът да го запомни.

Мъжът насреща му присви очи.

— Идвали сте и друг път, нали? Изглеждате ми познат. — Изхили се. — Пък и донякъде приличате на онзи, дето убил жените си. Разказваха за него в „Издирване на беглеца“ миналата седмица. Шегувах се със зет си. Той прилича на убиеца повече от вас.

Сега мъжът се изсмя напористо и Зак се насили да се засмее заедно с него.

— Имам само една съпруга и още е жива и здрава. Ако забавя издръжката дори с един ден, адвокатът й ми звъни.

— И вие ли? — смая се служителят. — И аз плащам издръжка. Много гадна работа. Онзи тип от „Издирване на беглеца“ убил последната си жена, защото й приписали къщата при развода. Стигнал е до крайност, но все пак му съчувствам.

— И аз — промърмори Зак, крайно нетърпелив да си тръгне. — Благодаря.

— За сведение — провикна се мъжът след него, — започват да сервират обяда в бара в дванайсет. Храната е доста сносна.

Бунгалото на Зак се оказа едно от най-близките до рецепцията. Състоеше се от голяма стая с двойно легло, шкаф, диван, фотьойл и нощно шкафче. Плосък телевизор висеше окачен над камина, която гореше с истински дърва. Имаше малък бокс с машина за кафе на една от полиците.

Зак съзнаваше, че не е безопасно да се задържа дълго тук. Запита се дали някой е забелязал вече отсъствието на Маделин Кърк. Ами Хенри Линк? Прие историята, че аз ще се погрижа за регистрирането на вана и ще му изпратя документите до няколко дни, каза си той. Но ако гледа предаването в събота? Може да открие прилика с Чарли Мюр.

Затвори очи. Щом открият тялото на Кърк, ще последва нова вълна от публикации и аз отново ще бъда водещата тема в „Издирване на беглеца“, предупреди се мислено той.

Изведнъж се почувства безкрайно уморен. Реши да подремне. Когато се събуди, се изненада, че наближава шест. Паникьосан, грабна дистанционното от нощното шкафче до леглото и включи телевизора, за да види новините.

Питаше се дали ще съобщят нещо за него или Кърк по новините в Пенсилвания. Възможно е, прецени той. Камелбак е само на два часа път от окръг Бергън.

Новините започнаха. Говорителят подхвана:

— Получихме зловещо съобщение за убийството на възрастна жена в Глен Рок, Ню Джърси. Според полицията извършителят е съсед, който живеел отсреща. Смята се, че той е извършил поне още седем убийства и е престъпникът, за когото разказаха в предаването „Издирване на беглеца“ миналата седмица. По сигнал от негов колега полицията влязла в дома му и открила, че наскоро е избягал. При огледа на квартала установили нахлуване в дома на осемдесет и две годишната вдовица Маделин Кърк. Загрижени за безопасността й, те разбили вратата и скоро след това открили трупа й в багажника на собствената й кола.

Знаех си, помисли си Зак. Някой от склада е гледал предаването и ме е разпознал. Онзи на рецепцията също забеляза приликата ми с издирвания. Ами ако гледа новините тази вечер? Няма начин да не съобщят и нови данни, а утре вестниците ще отразяват цялата история надълго и широко…

Зак усети как устата му пресъхва, когато говорителят обяви, че след рекламите ще покаже фотороботите от „Издирване на беглеца“.

Не бива да оставам тук, помисли си той. Ако онзи на рецепцията гледа това, няма да мисли за зет си. Преди да се измъкна, трябва да се уверя, че е безопасно да карам вана. Дали и Хенри Линк не е свързал две и две и не се е обадил на полицията?

Зак взе един от многото мобилни телефони с предплатени разговори, с които се бе снабдил, и набра „Справки“, за да получи номера на Хенри Линк. Беше изхвърлил обявата с номера. За щастие го имаха. Той го набра и започна да хапе нервно устни, докато чакаше Хенри да вдигне.

Пред него се бе представил за Дъг Браун. Погрижи се да е с тъмни очила и бейзболна шапка, докато преговаряха.

Най-после се свърза.

— Ало?

Разпозна дрезгавия глас на Хенри.

— Ало, Хенри? Обажда се Дъг Браун. Само да ти кажа, че попълних документите сутринта. През следващите няколко дни ще получиш копията. Ванът е чудесен.

Тонът на Хенри Линк не беше дружелюбен:

— Зет ми доста ми се накара, дето съм оставил ти да се оправяш с документите. Ако станело произшествие, преди всичко да е уредено, мен щели да глобят. А и регистрационните номера! Аз съм трябвало да ги предам. Питаше се и защо си ми платил в брой.

Зак усети как нервите му се опъват. Имаше чувството, че го впримчват в мрежа.

— Хенри, нямах никакви проблеми с пътните власти сутринта. Предадох регистрационните номера и ги прехвърлиха на мое име. Кажи на зет си, че просто исках да ти спестя главоболията. Направих го с удоволствие. Наистина ми е жал за теб, че съпругата ти е в старчески дом. — Зак прокара език по устните си, за да ги навлажни. — Хенри, нарочно ти платих в брой, за да нямаш грижи. Знаеш ли колко хора не приемат чекове? Кажи на зет си, че ако толкова се тревожи, е трябвало да е до теб, когато си продавал вана.

— Дъг, наистина извинявай — промърмори Хенри разстроен. — Ти си добър човек. Откакто Едит е в старчески дом, дъщеря ми и зет ми смятат, че не мога да се грижа за себе си. Това е проблемът. Споразумяхме се честно и почтено и ти беше изключително мил да уредиш формалностите. Ето че и сега се обаждаш. Хората напоследък не са такива. Ще кажа това-онова на зет си.

— Драго ми беше да ти помогна, Хенри. Ще ти звънна след два-три дни, да се уверя дали си получил всичко необходимо.

Вероятно ще е безопасно да карам вана още ден-два, пресметна Зак, докато затваряше капачето на мобилния телефон. Документите няма да пристигнат и зетят ще се размърда. Изключено е да не се обади и в полицията.

Късметът ми, изглежда, свършва. Но преди да ме заловят — ако ме заловят — ще се върна да се погрижа за Емили.