Мери Хигинс Кларк
Сърце назаем (55)

54.

Случайната среща с Марион Роудс в събота следобед повдигна настроението на Емили. Затворена по природа, тя не обичаше да споделя проблемите си. Но Марион я предразположи веднага — и миналата седмица, и днес, — затова чакаше с нетърпение разговора с нея.

Отвърна ведро, когато телефонът звънна още щом се прибра.

Обаждаше се баща й от Флорида. Беше й написал имейл с поздравления за победата. Канеше се да му се обади снощи, но бе прекалено разстроена не искаше да го тревожи.

Сутринта, след като прочете вестника, отново отложи обаждането.

— Ем, толкова се радвам за теб и за решението. Голям успех постигна. Защо не се обади на стареца си снощи? Сигурно си празнувала.

— Татко, извинявай. Смятах да ти звънна, но когато се прибрах, нямах сили. Веднага си легнах. Щях да ти звънна днес, докато вършех това-онова, но си забравих мобилния. Току-що влизам. Как е Джоан?

— Чудесно. Но и двамата се разстроихме от статиите във вестниците. Четохме ги в Интернет. Никога не си искала да коментираш трансплантацията. А и майката на убитата не се е държала честно с теб.

— Да, и аз се разстроих малко, татко. — Опита се да звучи бодро тя. — Но сега съм добре и истински ми е жал за тази жена.

— Надявам се, че сега ще си починеш малко и ще се позабавляваш. Винаги можеш да дойдеш при нас. Джоан ще ти сготви нещо вкусно.

— Обезателно ще дойда за Деня на благодарността, татко, но не ти пожелавам да видиш бюрото ми в момента. Истински ад. Имам доста да наваксвам.

— Разбирам. Ем…

Знам какво ще последва, помисли си тя.

— Ем, винаги ме е било страх да попитам, защото съзнавам, че Марк ти липсва, но минаха вече три години. Има ли някой, от когото да се интересуваш?

— Няма лошо да попиташ, татко. Отговорът е „не“. Но не твърдя, че няма да се случи. Откакто ми повериха това дело преди седем месеца, почти нямам време дори да изведа Бес на разходка. — Емили се изненада от желанието си да добави още нещо, но то излезе някак спонтанно от устата й: — Вярно, минаха три години, татко, и съзнавам, че животът продължава. Не само Марк ми липсва. Вече ми липсва и това да споделям живота си с някого. Искам отново да го правя.

— Радвам се да го чуя, Емили. Напълно те разбирам. Когато майка ти почина, не ми минаваше и мисълта да погледна друга жена. Но след време ти става страшно самотно и когато Джоан се появи, знаех, че не греша.

— Всичко е наред, татко. Джоан е истински ангел. И за мен е утеха, че така добре се грижи за теб.

— Определено го прави, скъпа. Добре, ще се чуем след два-три дни.

Емили затвори и прослуша седемте съобщения, записани на секретаря. Едното беше от брат й Джак. Другите — от приятели: поздравяваха я за изхода на процеса. Имаше и покани за вечеря. Двама доста загрижено изразяваха шока си, че онова, което са мислили за сравнително лека операция, всъщност е трансплантация.

Реши да се обади на Джак и на приятелката, която я канеше тази вечер. Другите щяха да почакат до утре. Попадна на гласовата поща на Джак и остави съобщение после звънна на Карън Логън, нейна състудентка, омъжена и с две деца.

— Карън, наистина искам да се отпусна тази вечер, но да се уговорим за следващата събота, ако си свободна.

— Емили, тази вечер щях да ти предложа спагети у дома. Всъщност и аз исках да те попитам за следващата събота. — В тона й се долавяше надежда и очакване. — Искаме да излезем на хубав ресторант и да доведем човек, който желае да се запознае с теб. Ортопедичен хирург, на трийсет и седем и ако щеш вярвай, никога не е бил женен. Великолепен е, свестен и доста привлекателен.

Емили знаеше, че Карън ще остане приятно изненадана от отговора й:

— Звучи чудесно. Съгласна съм.

Стана почти шест. Изведе Бес за десетина минути, нахрани я и реши да отскочи до видеоклуба, за да вземе два филма. Тази вечер нямам никакво настроение да гледам „Издирване на беглеца“, реши тя. Все едно още съм на работа. И май ще си купя храна за вкъщи, помисли си с усмивка.

 

 

Така и не успя да изгледа втория филм. В десет вече не можеше да си държи очите отворени и отиде да си легне. Филмът, който гледа, беше приличен, но не върхът. А и тя постоянно задремваше. Събуди се сама в осем и половина в неделя, изненадана и доволна, че Бес я остави да се наспи.

Беше дванайсети октомври — нещо като годишнина. На този ден преди седем години се запозна с Марк на купон на открито преди мач на „Джайънтс“. Отиде там с тогавашното си гадже, който бе поканил свои състуденти. Един от тях се оказа Марк.

Беше необичайно студено за сезона, припомни си Емили, докато ставаше от леглото и обличаше робата. Не се бях облякла достатъчно топло. Гаджето ми така се увлече в играта, че не забеляза посинелите ми устни. Марк си свали сакото и ми предложи да го наметна. Понечих да откажа, но той настоя:

— Разбери ме правилно. Аз съм от Северна Дакота. За мен такова време е меко.

Едва по-късно разбрах, че по-голямата част от живота си е живял в Калифорния. Баща му, възпитаник на „Уест Пойнт“, беше направил кариера в армията. Подобно на него, Марк беше инженер и когато се преместил в Манхатън след завършването, постъпил при военните. Сега родителите му живееха в Аризона и редовно поддържаха връзка с нея.

Бяхме женени три години, а него вече го няма от три години, помисли си тя, докато слизаше долу за обичайните ритуали: да пусне Бес навън и да включи кафе-машината. Да не би част от проблема ми да е в това, че искам да изпитвам великолепното чувство с нетърпение да очакваш да видиш някого в края на деня, да си с човек, който те обича и когото ти обичаш, запита се тя. Да, точно така.

Неделя сутрин. Отдавна не съм ходила на църква, сети се тя. Преместиха се в апартамент в Лий Форт, когато се ожениха. Марк се записа в църковния хор. Беше солист имаше прекрасен глас. Това е една от причините да ходя толкова рядко, призна тя. Когато ходехме заедно, той винаги беше горе, пред олтара.

Усети, че е на път да се разплаче.

В никакъв случай, смъмри се сама никакви сълзи.

Час по-късно присъстваше на службата в десет и половина в „Света Катерина“. Беше й малко по-леко, защото солистът сега бе млада жена. Познатите молитви лесно се отронваха от устните на Емили.

По време на службата се молеше не само за Марк, но и на него. „Толкова съм благодарна, че бяхме заедно. Явно и двамата сме благословени.“

На път за вкъщи се отби в супермаркета и направи доста покупки. Гладис, жената, която идваше веднъж седмично да чисти, беше оставила дълъг списък: „Емили, свършила съм почти всички препарати“.

Има още нещо, което отлагам, но ще свърша днес, реши Емили, докато плащаше. Поиска няколко кашона от един от продавачите. Ще опаковам дрехите на Марк и ще ги раздам. Не е редно да стоят неупотребявани, когато ще бъдат полезни за някого.

Когато се премести от Форт Лий в къщата в Глен Рок, не искаше да се раздели с нищо негово, затова окачи всичките му костюми в дрешника на гостната. Сети се колко пъти през първата година заравяше лице в някое от саката и се опитваше да долови аромата на одеколона му.

Вкъщи сложи джинси и пуловер и отнесе кашоните в гостната. Докато прибираше дрехите, се стараеше да не мисли за случаите, когато Марк ги беше обличал.

Изпразни дрешника и чекмеджетата, но се сети за още нещо, което не търпеше отлагане. Отиде в спалнята си, отвори най-долното чекмедже и събра елегантните нощници, получени като сватбен подарък. Сложи ги в последния кашон и за да не гледа опакованите дрехи, затвори вратата на гостната и слезе долу.

Винаги готова за разходка, Бес радостно заподскача, когато Емили взе каишката от куката на задната веранда. Преди да излязат, хвърли бърз поглед, за да се увери, че Зак не се навърта в задния си двор. Нямаше и следа от него. Въпреки това побърза да прекоси улицата. Мина покрай къщата на Маделин Кърк, саможивата старица, която само от време на време зърваше как проверява пощенската си кутия или мете алеята. Сигурно е страшно самотна, помисли си Емили. Никога не съм виждала коли пред къщата й, което значи, че не й идват гости.

От друга страна, за двете години, откакто живея тук, същото може да се каже и за мен, каза си тя печално.

— Явно е време за промяна — обяви тя на Бес, докато продължаваха надолу по пряката. — Не искам да завърша като тази окаяна душа.

Разхождаха се почти час. Емили почувства как умът й се избистря. Какво като хората знаят, че съм преживяла сърдечна трансплантация? Не се срамувам. Освен това беше преди две години и половина и едва ли ще гледат на мен в очакване всеки миг да се строполя.

А колкото до забележката на Алис Милс, дето в сърцето си съм знаела, че Грег Олдрич е невинен, проблемът е друг: той ми изглежда симпатичен и ми е жал за дъщеря му. Още веднъж ще прегледам делото и ще го прибера. Няма абсолютно никакви основания за обжалване.

Вечерта, докато гледаше втория филм и ядеше агнешки котлети със салата във всекидневната, усети, че се мъчи да се сети какво й направи впечатление, докато опаковаше нощниците, които щеше да раздаде.