Мери Хигинс Кларк
Сърце назаем (52)

51.

На сутринта след делото, Емили стана от леглото и отиде право под душа. Докато си сушеше косата, направи план за деня.

Ще пробвам да си уговоря час за подстригване и маникюр, реши тя. Толкова бях заета, че косата ми влиза буквално в очите. После ще ида до „Нордстром“ да си купя чорапи и гримове. Ще огледам и костюмите. Два-три нови ще ми дойдат добре.

Преди да си направи кафе, излезе на алеята да прибере вестника. Знаеше какво да очаква, затова се върна при масата в кухнята и го разтвори. Снимката на сломения Грег Олдрич след произнасянето на решението заемаше половината първа страница. Трепна, като видя по-надолу разстроената Алис Миле с насочен към нея пръст.

Прочете отгоре-отгоре статията и хвърли вестника. Както и предполагаше, страшно бяха раздули историята за забележката на Алис за сърцето й, като я бяха свързали с нейната трансплантация.

Отвратена, тя взе решение да не мисли за това и докато пиеше кафе с препечена филийка, си запази час във фризьорския салон. Някой се беше отказал от обедния си час и й го предложиха.

— Веднъж да имам късмет, Бес — обяви тя. — Толкова ми е пораснала косата, че започвам да приличам на теб.

Четири часа по-късно Емили паркира и се отправи към „Нордстром“. Късметът не ми изневерява, помисли си тя, докато подаваше кредитната си карта на продавачката.

— Заповядайте — усмихна й се жената жизнерадостно, сгъвайки трите костюма, преди да ги сложи в голямата торба.

— Благодаря много за помощта — отвърна Емили приветливо. — Ще ги нося с удоволствие.

Вече беше купила чорапи оставаше й само да се отбие на щандовете с козметика. Докато вървеше натам, усети потупване по рамото и се обърна.

— Емили, много се радвам да те видя. Запознахме се у семейство Уесли миналата седмица. Марион Роудс.

Психиатърката. Емили се сети за майка си, която винаги я предупреждаваше да не смята, че хора, които е срещнала само веднъж, няма да запомнят името й или къде са се срещнали. Майката на Марион явно я бе предупреждавала същото.

Облечена в пуловер и панталон, Марион и днес изглеждаше елегантно. Усмивката и тонът й бяха сърдечни. Емили искрено се зарадва на тази среща.

— Тежка седмица изкара, Емили. Четох за процеса във вестниците. Тед ми каза колко се гордее с теб. Честито за решението. Сигурно си изключително доволна.

Емили почувства, че очите й се навлажняват.

— Случайно да си видяла вестниците тази сутрин и снимката на майката на Натали Рейнс, насочила пръст към мен, докато ми заявяваше как дълбоко в сърцето си знам, че Грег Олдрич е невинен?

Знаеше, че Марион, като близка приятелка на семейство Уесли, е осведомена за сърдечната й трансплантация.

— Да, Емили. Четох вестника. Едва ли е лесно, когато се случи нещо такова.

От страх да не я подведе гласът, Емили само кимна. Марион я гледаше изпитателно, след малко отвори чантата си и извади визитка.

— Ще ми се да ми се обадиш — каза тя. — Ако поговорим няколко пъти, бих могла да ти помогна.

Емили охотно взе картичката и се усмихна.

— На вечерята Тед каза, че си му помогнала, когато с Нанси преживявали труден момент преди доста време. Не се срамувам да кажа, че сега съм почти смазана. Ще ти се обадя следващата седмица.