Мери Хигинс Кларк
Сърце назаем (51)

50.

С нарастващо чувство на тревога Зак прекара по-голямата част от съботата в търсене на автомобил. Нямаше никакво намерение да ходи в автокъща, където ще го накарат да попълни безброй документи. Предпочиташе рекламите за употребявани коли и директните телефонни номера на собствениците.

Предната вечер гледа новините по телевизията, а сутринта чете вестниците. Всички гъмжаха от снимки и коментари за присъдата на Олдрич. Притесняваше се, че толкова много споменават Емили. Съзнаваше какво може да последва. Някой репортер ще реши да пише по-подробно за нея и докато е отвън, ще го снима, без да забележи. Рискуваше да попадне в националните новини и някой да го разпознае.

Трябваше да е готов да се омита.

Последната обява, на която попадна, предлагаше кола по вкуса му: тъмнокафяв ван, осемгодишен, но в прилично състояние. Превозно средство, което не привлича внимание. Никой не би го погледнал втори път. Точно както и мен, помисли си Зак с горчивина.

Собственикът — Хенри Линк — живееше в Рошел Парк, градче наблизо. Оказа се възрастен бъбрив мъж.

— Беше на съпругата ми Едит — обясни той. — От шест месеца е в старчески дом. Все се надявах да се върне вкъщи, но няма да се случи. Доста добре ни служеше колата. — Пушеше лула. Малката кухня вонеше на застоял тютюн. — Не че ходехме далеч — наблегна той. — Затова не са навъртени много километри. Най-много до Хъдсън при хубаво време, и си намирахме място за пикник край реката. Жена ми правеше най-страхотните пържено пиле и картофена салата на света. Освен това…

От петнайсет минути Зак седеше срещу него на малката маса и слушаше безкрайни подробности от семейния живот на Хенри и Едит. Понеже нямаше повече време за губене, стана рязко и каза:

— Господин Линк, в обявата искате четири хиляди долара за вана такъв, какъвто е. Ще ви дам три хиляди в брой веднага. Ще се погрижа за прехвърлянето на регистрационните номера и за другите документи. Вие няма да имате грижа за нищо.

— Добре — прие Хенри, усетил, че както обикновено, е загубил слушателя си. — Звучи честно, след като ще платите в брой. Благодаря, че ще оправите документацията. Мразя да се занимавам с бумащина и да вися по опашки. Кога искате да го вземете? В края на краищата не може да карате две коли едновременно. С приятел ли ще дойдете?

Нямам такъв, помисли си Зак, а дори и да имах, нямаше да му кажа за покупката.

— Оставете го на алеята и ми дайте ключовете. Ще намеря кой да ме докара по-късно довечера и ще го взема. Дори няма да се наложи да ви звъня на вратата.

— Звучи чудесно — зарадва се Хенри Линк. — Ще разполагам с време да извадя нещата на Едит от автомобила. Например висулката с образа на свети Кристофър, окачена на огледалото. Освен ако не желаете да я задържите. Тя твърдеше, че я пази. — В следващия миг свъси вежди и се поколеба. — Не, съжалявам. Би ме убила, ако ви я дам.