Мери Хигинс Кларк
Сърце назаем (49)

48.

Емили не се включи в тържественото отпразнуване на победата в „Соларис“ в петък вечерта. Извини се с крайното си изтощение и се ограничи да покани Тед Уесли с жена му на вечеря, преди да заминат за Вашингтон. Наистина се чувстваше изтощена, но дори и да не беше, не можеше да си представи, че ще празнува присъда, която бе съсипала не само Грег Олдрич, но и невръстната му дъщеря, и майката на Натали.

„Съзнаваш, че това е пародия, и в сърцето си се срамуваш, че си участвала в нея.“ Обвинението, което Алис Милс изкрещя сякаш в агония, не спираше да се върти в главата на Емили. Симпатията й към Алис се примесваше с гняв. Посветих седем месеца от живота си на този случай, помисли си тя, докато излизаше от съда. За щастие всички представители на медиите си бяха тръгнали и никой не я пресрещна, когато отиваше към колата.

Исках единствено справедливост за едно изключително надарено човешко същество, което доставяше огромна наслада на толкова много хора. С какво е заслужила Натали да бъде застреляна така, питаше се тя.

„В сърцето си се срамуваш…“

Какво знае Алис Милс за сърцето ми?! Всъщност — какво знам и аз самата? То дори не е мое. Моето беше извадено на хирургическата маса и изхвърлено.

Преглътнатите сълзи, предизвикани от обвинението на Алис Милс, бликнаха, щом влезе в колата. Мислено я застигнаха и думите на един репортер: „Ще се прочуеш, Емили. Всички ще пишат за теб. До тази сутрин не знаех за сърдечната ти трансплантация. Няколко души го споменаха. И още нещо: нямах представа, че съпругът ти е загинал в Ирак. Моите съболезнования.“

Всичко това ще се появи в медиите, проблесна като мълния в съзнанието на Емили. Господи, не ми пука, че ще се разчуе за сърдечната трансплантация, каза си тя, но бих дала всичко на света да можех да се прибера сега вкъщи при Марк. Бих се справила с всичко, ако той беше до мен…

Отваряйки входната врата на дома си, тя чу бесен лай от задната веранда. Това й подейства като сърдечен поздрав и мигом повдигна настроението й. Побърза да отиде при Бес, благодарна за безрезервната любов, с която неизменно я даряваше.