Мери Хигинс Кларк
Сърце назаем (47)

46.

В единайсет и петнайсет в четвъртък сутринта секретарката на съдия Стивънс уведоми Емили по телефона, че съдебните заседатели са изпратили бележка на съдията.

— Стигнали ли са до решение? — попита тя нетърпеливо.

— Не. Съдия Стивънс иска ти и адвокатите на защитата да сте в кабинета му след пет минути.

— Добре, идвам.

Емили звънна веднага в кабинета на Тед Уесли да му съобщи, че нещо е станало.

Тед лично вдигна телефона.

— Взели ли са решение?

— Не — отвърна Емили. — Може да искат повторно изчитане на част от протокола или не успяват да стигнат до единодушно решение. В такъв случай Мур непременно ще настоява процесът да бъде обявен за невалиден.

Преди тя да довърши мисълта си, Уесли я прекъсна гневно:

— В никакъв случай няма да приемаш! Заседавали са едва два дни, а процесът тече седмици наред.

Емили се постара да прикрие раздразнението си.

— Ще отхвърля подобно искане, естествено. Ще настоявам да им обяснят, че имат право да продължат обсъжданията си. Според мен и съдия Стивънс едва ли ще приеме да приключат така бързо.

— Добре. Чудесно. Да не прибързваме. Ще се видим в залата.

Няколко минути по-късно Емили и двамата Мур седяха в кабинета на съдия Стивънс. Съдията държеше бележката и им я прочете: „Ваша чест, бихме искали отново да чуем показанията на Джими Истън и Грег Олдрич. Благодарим.“ Бележката беше подписана от съдебен заседател номер едно.

— Свързах се със стенографката и тя е готова да се яви при тях след петнайсет минути — увери ги съдия Стивънс. — И двамата даваха показания дълго, затова изчитането, предполагам, ще продължи до края на деня.

Емили и баща и син Мур се съгласиха. Благодариха на съдията и отидоха в съдебната зала. Тед Уесли седеше на прокурорската маса.

— Ще изслушат отново показанията на Истън и Олдрич — информира го Емили. — Ще трае до края на деня.

Той я погледна облекчено.

— Това е много по-добре, отколкото да не са стигнали до единодушно решение. След като изслушването ще продължи до края на деня, а после съдията ще ги пусне да си вървят, очевидно днес няма да се стигне до решение. Аз изчезвам — обяви той.

Седнали на скамейките, съдебните заседатели слушаха внимателно. Започнаха с показанията на Истън. Емили трепна, когато стенографката прочете фриволните му отговори за невъзвръщаемия аванс. Зачуди се колко от тях всъщност са думи на Били Трайън.

Стенографката свърши с показанията на Истън в един и четвърт. Съдия Стивънс обяви четирийсет и пет минути обедна почивка. Призова ги да са в съдебната зала в два часа, за да чуят отново показанията на Грег Олдрич.

Вместо Да отиде в кафенето, където рискуваше да се сблъска пак с него, дъщеря му и Алис Милс, Емили помоли един стажант да й донесе супа. В кабинета си опита да се успокои с факта, че стенографката чете показанията с неутрален глас и професионален маниер.

Така те звучаха по-различно, отколкото с насмешливия тон на Истън. Надяваше се сега съдебните заседатели да схванат колко смисъл и логика има в думите му… Почука с пръсти по бюрото.

В два без десет влезе в асансьора, за да се върне в съдебната зала. Представяше си какво изпитание ще бъде за нея да изслуша отново тягостния разпит на Олдрич. И съобрази, че ако показанията на Истън печелят от това, че прозвучаха неутрално в устата на стенографката, същото може да се случи и с показанията на Олдрич — нямаше да звучат така колебливо и неуверено.

Всички заеха местата си и изчитането на протокола продължи точно в два часа. Напълно съсредоточени, съдебните заседатели сякаш попиваха всяка дума. От време на време някой от тях поглеждаше към Грег Олдрич или към Алис Милс, която през последните няколко дни седеше до Кати и често я прегръщаше през раменете.

Дава на съдебните заседатели да разберат, че е променила отношението си, досети се Емили. А и през последните дни със сигурност я бяха виждали да стои до Грег и адвокатите Мур в кулоарите. Как ли ще въздейства това на онези, които още се колебаят какво решение да вземат?

Резултатът — решение или липса на единодушно мнение — сигурно ще научим по някое време утре, прецени Емили. От опит знаеше, че след няколкодневно обсъждане и продължително повторно изчитане на показанията на най-важните свидетели, съдебните заседатели доста бързо съобщават дали са стигнали до единодушно решение.

Стенографката приключи в четири и пет.

— Дами и господа, закривам заседанието до утре в девет — обяви съдия Стивънс.

Емили се обърна, за да излезе, но видя, че Алис Милс я гледа вторачено.

Изпита неловкото чувство, че я е наблюдавала от известно време, и остана като вкаменена. Майката на Натали протегна ръце и нежно ги постави върху раменете на Грег — жест, който й се стори странно познат.

Преглъщайки сълзите си, Емили бързо излезе от съдебната зала. Беше я завладяла необяснима тъга при вида на съсипаните от мъка Алис, Грег и Кати.