Мери Хигинс Кларк
Сърце назаем (45)

44.

Съдебните заседатели подновиха заседанието си в девет сутринта в сряда. Емили се опита да се концентрира върху някое от другите си дела, но не успя. Разговорът с Алис Милс й струва една безсънна нощ.

По обяд отиде в кафенето на съда, за да си вземе сандвич. Когато влезе обаче, съжали, че не помоли някой да й го купи. Грег Олдрич, дъщеря му Кати, Ричард и Кол Мур и Алис Милс седяха така, че нямаше как да заобиколи масата им, за да стигне до щанда.

— Добър ден — поздрави тя тихо, докато минаваше край тях.

Постара се да не срещне погледите им, но не пропусна да забележи мъката в насълзените очи на малката Кати.

Не заслужава това, помисли си Емили. Никое четиринайсетгодишно дете не го заслужава. Достатъчно е умна и знае, че всеки момент ще ни поканят в съдебната зала, за да чуем решението, което може да прати баща й в затвора до края на живота му.

Поръча си ръжена филийка с пуешко и диетична сода. Върна се в кабинета си, отхапа от сандвича и го остави. Беше гладна, но видът на Кати Олдрич й уби апетита.

Замисли се за Алис Милс. Ако през април, когато я срещнах за пръв път, беше убедена в неговата невинност, щях ли да постъпя по друг начин, запита се тя.

Тази възможност я плашеше. През повечето време Били и Джак разследваха случая. Именно те разпитваха Джими Истън, те проверяваха и достоверността на показанията му. Несъмнено Грег Олдрич бе звънял на Истън по мобилния, а описанието на Истън на всекидневната на Олдрич бе съвсем точно.

Но голяма част от останалите му показания не можеше да бъде потвърдена. Грег Олдрич категорично отричаше да е получавал писмо от Истън, с което последният се отказва от уговорката им да убие Натали.

Истън не е човек, който ще седне да пише писма, размишляваше Емили. В стила му по-скоро е да остави й на мобилния на Олдрич съобщение от рода: „Напускам града, няма да съм на разположение да ти предложа услугите си.“

Но пък така Истън се е застраховал да не бъде въвлечен в разговор, ако Грег отговори. Опасявал се, че може да не се включи на гласовата поща, и затова е написал писмо.

Приключих с този случай, напомни си тя. Ще оставя нещата, както са. Има куп улики срещу Грег Олдрич. Каквото и да е решението на съдебните заседатели, ще го преживея.

В четири и половина следобед съдия Стивънс освободи съдебните заседатели, напомняйки им, че не бива да разискват случая нито помежду си, нито с трети лица.

Разискваха дванайсет часа, пресметна Емили, докато наблюдаваше как съдебните заседатели напускат залата със сериозни изражения. Не беше изненадана. Дано само да има решение до петък следобед. Усмихна се печално. След като снощи гледа „Съдилища“ и чу резултата от допитването, не желаеше през уикенда съдебните заседатели да станат прицел на доброжелателни роднини и приятели, които ги обсипват с коментари.

Ричард Мур се задържа в съдебната зала, след като Кол придружи Грег и Кати навън, последвани от Алис Милс. Приближи се до Емили.

— Заседателите ще изпотят и двама ни — подхвана той дружелюбно.

— Така е — съгласи се тя. — Но знаех, че ще им е нужно известно време.

— Разбрах, че Алис Милс е идвала при теб вчера.

— Да. Тя е прекрасна дама и минава през ада, но се радвам, че не е сред съдебните заседатели.

Ричард Мур се усмихна.

— Не се съмнявам, че се радваш. — В следващия миг закачливата му шеговитост изчезна напълно. — Емили, уверявам те: не си заловила истинския престъпник. Дори да се стигне до осъдителна присъда, ние ще продължим да търсим откъде Истън е получил информацията си, особено за проклетото скърцащо чекмедже. Очевидно има друго обяснение.

— Ричард, ти го защитаваш чудесно. Аз го обвинявам, защото това ми е работата и съм убедена в правотата си. Ако обаче се появят нови улики, бих искала да съм сред първите, които ще се запознаят с тях.

Излязоха заедно от съдебната зала.

— Ще се видим сутринта — сбогува се Ричард.

— До скоро — отвърна Емили.

В кабинета си тя завари бележка на бюрото. „Ем, ела в «Соларис» в 6:30 на вечеря. Днес е рожденият ден на Били Трайън. Ще се почерпим. Тед Уесли ще намине“. Бележката беше подписана „Триш“, една от следователките в службата.

Триш беше добавила закачливо: „П.П. Ще се прибереш за любимото си предаване «Съдилища!!!».“

Мисълта да участва в празненство по случай рождения ден на Били Трайън й бе силно неприятна, но нямаше как да откаже, особено след като Тед Уесли, братовчедът на Трайън, щеше да е там.

Наближава пет, прецени тя. След като не мога да се измъкна, по-добре да отида да нахраня Бес и да я пусна навън. Хем ще сваля този костюм и високите токчета и ще си сложа нещо по-удобно.

Час по-късно, след като зарадва Бес с двайсетминутна разходка, Емили й сипа храна, смени водата в паничката и се качи горе. Кучето така напираше да излезе, че тя не бе имала време да се преоблече, когато се върна.