Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Just Take my Heart, 2009 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Ивайла Божинова, 2009 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,2 (× 17гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Мери Хигинс Кларк. Сърце назаем
ИК „Бард“, София, 2009
Редактор: Боряна Даракчиева
Коректор: Надежда Петрова
ISBN: 978-954-655-060-6
История
- —Добавяне
40.
След края на „Съдилища“ Майкъл Гордън пое пеша от Рокфелер Сентър към апартамента на Грег на Парк Авеню и Шейсет и шеста улица. Извървя бързо разстоянието от почти километър и сега, когато дъждът спря, му беше приятно да усеща хладния влажен въздух по лицето и косата си.
При излизането от съдебната зала следобед Грег му бе казал: „Ще вечерям с Кати в апартамента. Ще бъдем само двамата. Може да е за последно. Имаш ли нещо против да минеш след предаването? Искам да говоря с теб.“
— Разбира се, Грег — бе откликнал Майкъл.
Понечи да добави нещо окуражително, но като видя изпитото тъжно лице на приятеля си, се въздържа. Щеше да го засегне. Изражението на Грег ясно подсказваше, че болезнено съзнава колко си е навредил с последните си показания.
Натали.
Образът й изплува в съзнанието на Майкъл, докато прекосяваше Парк Авеню и се отправи на север. Когато беше щастлива, беше забавна и сърдечна прекрасна компания. Но ако нямаше настроение — било защото репетициите не вървят добре, било защото спореше с режисьор относно интерпретацията на ролята — ставаше невъзможна. Грег проявяваше търпението на светец спрямо нея. Беше неин довереник и защитник.
Не се ли опитваше да сподели точно това с признанието, че е надничал през прозореца на къщата й в Кейп Код? Не се ли опитваше да обясни това, докато Емили Уолъс настойчиво обръщаше внимание на факта, че е минавал край къщата на Натали в неделя? Как точно се изрази Грег? „Тревожех се за емоционалното й състояние.“
Като знам каква беше Натали, в това има логика, помисли си Майк.
Прокурор Емили Уолъс бе разтърсила Грег, както самият той призна през уикенда им във Върмонт. Не само защото приличаше на Натали. Да, в общ план има известна прилика, признаваше Майк.
И двете изглеждаха прекрасно, с красиви очи и изваяни лица. Очите на Натали бяха зелени, а на Емили Уолъс — тъмносини. И двете бяха стройни, но Емили Уолъс беше поне десет сантиметра по-висока от Натали.
От друга страна, Натали винаги ходеше с изправен гръб и вирната глава, затова изглеждаше по-висока.
Отработената стойка на Уолъс й придаваше властно присъствие. А и имаше нещо неустоимо в начина, по който те гледаше. Как само мяташе погледи към съдебните заседатели, сякаш е наясно, че и те споделят нейното негодувание от колебливите отговори на Грег!
Но пък и никой не се беше възползвал от мятането на погледи така добре, както Натали…
Отново започна да ръми и Майкъл ускори крачка. Явно никак не може да се вярва на метеоролога в нашата телевизионна компания, помисли си той. Предишният беше по-точен в прогнозите си. Или в предположенията си.
Хрумна му, че има и друго общо между Натали и Емили Уолъс: може би в походката. Емили се движеше между съдебни заседатели и свидетелската скамейка, както актриса се движи по сцената.
Половин пряка, преди да стигне до апартамента на Грег, дъждът започна да се лее като из ведро и Майкъл се затича.
Портиерът, отдавнашен служител в сградата, го видя и му отвори вратата.
— Добър вечер, господин Гордън.
— Здравей, Алберто.
— Господин Гордън, тази вечер няма да видя господин Олдрич и няма да съм дежурен утре сутрин, когато тръгне за съда. Моля ви, поздравете го от мое име. Той е чудесен. Работя тук от двайсет години. Още преди той да се нанесе. С моята професия опознаваш хората много добре. Ще е ужасно жалко, ако онзи долен лъжец Джими Истън накара съдебните заседатели да повярват, че господин Олдрич някога го е водил тук.
— Съгласен съм, Алберто. Да стискаме палци.
Докато прекосяваше обзаведеното с вкус фоайе, за да влезе в асансьора, Майкъл се хвана, че се моли поне един от съдебните заседатели да разсъждава като Алберто.
Грег го чакаше на вратата, когато асансьорът спря на петнайсетия етаж. Погледна подгизналия шлифер на Майкъл.
— Във вашата телевизия не ви ли отпускат пари за такси? — направи той опит да се пошегува.
— Доверих се на метеоролога ни и реших да дойда пеша. Огромна грешка. — Майкъл разкопча и свали шлифера. — Ще го закача в банята — предложи той. — Да не капе по пода.
— Добра идея. С Кати сме в кабинета. Точно се канех да си налея второ уиски.
— Значи уцелих момента да ми налееш моето първо.
— Веднага.
След няколко минути Майк влезе в кабинета. Грег седеше в удобния си фотьойл, а Кати, с подпухнали от плач очи, се бе свила на табуретка до краката му. Скочи и се завтече към Майк.
— Майк, татко очаква да го обявят за виновен.
— Чакай, чакай. — Грег подаде на Майк питие. — Заповядай. Ти се върни тук, Кати.
Тя го послуша, но този път се настани на фотьойла до него.
— Майк, положително търсиш да ми кажеш нещо ободряващо. Ще ти спестя усилието — процеди Грег тихо. — Съзнавам колко са лоши нещата. Не бива да си въобразявам, че няма да ме обявят за виновен.
— Не исках да насочвам разговора натам, Грег, но — да, притеснявам се — кимна Майк.
— Няма лошо да говорим за това. Ричард Мур ме подканва от месеци. Да се захванем сега. Съгласен ли си да станеш официален настойник на Кати?
— Напълно. За мен ще бъде чест.
— Нямам предвид тя да живее при теб. Би те затруднила, но през по-голямата част от следващите три години всъщност ще пребивава в „Чоут“. Някои приятели си предложиха услугите, но като се замисля кое ще е най-добро за нея, ми е трудно да реша.
Кати плачеше тихичко. Очите на Грег също бяха насълзени, но тонът му бе овладян.
— Днес, след като се върнах от съда, проведох няколко делови разговора. Говорих с двама доверени хора от агенцията си. Готови са да откупят моя дял на приемлива цена. Следователно ще разполагам с достатъчно пари да финансирам обжалване. А аз възнамерявам да обжалвам. Ричард и Кол се справят добре, но днес, след края на заседанието, имах чувството, че ме гледат особено. Ще се наложи за следващия процес да наема други адвокати. — Прегърна силно дъщеря си. — Заделил съм достатъчно средства във фонд, за да учи Кати в колеж от Бръшлянената лига, ако иска.
Майкъл имаше чувството, че слуша болен човек, който прави завещанието си. Освен това съзнаваше, че Грег не е приключил със споделянето на намеренията си.
— Заделил съм и достатъчно средства за поддръжката на този апартамент поне през следващите две години. Надявам се дотогава отново да съм тук.
— Грег, съгласен съм, че не е редно да живея с Кати, но тя определено не може да живее тук сама, когато не е на училище — възрази Майк. — А и още не съм се примирил, че процесът ще приключи по най-лошия начин — добави той бързо.
— Няма да е сама — успокои го Грег. — Една прекрасна жена я обича и иска да е с нея.
Майк го погледна въпросително. Грег Олдрич сякаш събираше сили, преди да продължи:
— Майк, съзнавам, че днес в очите на мнозина в съдебната зала и в очите на зрителите ти изглеждах ужасно. Но един човек — много важен за мен човек — ми повярва. — Грег шеговито дръпна косата на дъщеря си. — Хайде, Кати, усмихни се. На нас ни вярва някой, който, за съжаление, не е сред съдебните заседатели, но на чието мнение много държим. Седи в съдебната зала от началото на процеса. От всички тя е най-заинтересувана да възтържествува истината.
Потресен, Майк реши да изчака.
— Майк, Алис Милс звънна, докато вечеряхме с Кати. Сподели, че днес, когато давах показания, ми е повярвала. Тя напълно разбира, че съм се тревожил за Натали, а не съм я шпионирал. Плачеше и каза колко й липсваме с Кати. Горчиво съжалява, задето в някакъв момент си е помислила, че съм в състояние да нараня Натали.
Майк забеляза как някакво странно спокойствие обзема Грег.
— Алис ме увери, че винаги е гледала на Кати като на своя внучка. Ако ме осъдят, тя иска да се грижи за нея. Признах й, че за мен това е като дар от небето. Поговорихме няколко минути. Алис прие да се премести тук, ако нещата в съда не се развият по най-добрия начин.
— Грег, вероятно очакваш да съм потресен, но не съм — заяви Майкъл, прегракнал от вълнение. — Видях как Алис даваше показания и понеже следя процеса всекидневно, знам какво й струва. Усещах готовността й да ти помогне, докато Емили Уолъс те разпъваше на кръст.
— Да, звучи налудничаво, Майк, но днес се разстроих така дълбоко, защото всъщност се опитвах да обясня защо последвах Натали до Кейп Код.