Мери Хигинс Кларк
Сърце назаем (40)

39.

В понеделник следобед, след съсипващия ден в съдебната зала, Кол Мур вървеше до баща си към паркинга на съда.

— Защо не дойдете към шест и половина с Робин да вечеряте с майка ти и мен? — предложи Ричард. — Ще пийнем нещо. И двамата имаме нужда.

— Добра идея — съгласи се Кол. Докато отваряше вратата за баща си, добави: — Татко, ти направи всичко възможно. Не се предавай още. Има сериозен шанс да не се стигне до единодушно решение.

— Имаше шанс, преди да признае, че е надничал през прозореца — възрази Ричард гневно. — Не мога да повярвам, че не ми го е казал. Най-малкото щяхме да помислим как да го обясни по-правдоподобно. Ако се бяхме подготвили, нямаше да говори така объркано. Питам се какво още премълчава.

— И аз — промълви Кол. — До скоро, татко.

 

 

В седем вечерта Ричард и съпругата му Елън седяха в трапезарията заедно с Кол и съпругата му Робин и мрачно обсъждаха процеса.

През четирийсетте години брачен живот Елън внимателно изслушваше Ричард за делата, които водеше, и се оказваше безценен съветник. Тя бе на шейсет и една, със сребристи коси и стройно, гъвкаво тяло на дисциплиниран атлет. Сега лешниковите й очи бяха изпълнени със загриженост. Знаеше, че настоящият процес изпива силите на съпруга й.

Добре поне, че Кол работеше с него.

Робин Мур, двайсет и осем годишна адвокатка, специалист по проблемите с недвижими имоти, беше омъжена за Кол от две години. Сега тя поклати раздразнено глава и кестенявата й коса се разпиля.

— Татко, напълно съм убедена, че по някое време Истън е имал достъп до апартамента. Именно чекмеджето ще се окаже решаващо при дадените обстоятелства.

— Напълно съм съгласен — веднага реагира Ричард. — Известно ти е, че нашият детектив Бен Смит проучи задълбочено миналото на Истън. Когато не е лежал в затвора, никога не е имал редовна работа. Следователно, когато не е открадвал достатъчно, за да преживява, са му плащали извън ведомостите.

— Робин, разполагаме със списък на всички магазини, правили доставки в апартамента — намеси се Кол с раздразнен тон. — Всички: фирмата за пране, химическото чистене, супермаркетът, аптеката… За каквото се сетиш. Никой не признава да е наемал Истън на редовна работа или да му е плащал извън ведомостта. — Взе чашата с вино и отпи. — Явно Истън не е работил за някои от магазините наоколо. Ако кракът му е стъпвал в апартамента, това е била случайна доставка от търговец, който му е платил на ръка. И не забравяй — така и не успяхме да изправим Истън пред икономката на Олдрич, когато го арестуваха преди седем месеца и той изплува със сегашния си сценарий. Тя се беше пенсионирала и почина около година след смъртта на Натали.

— А правил ли е опит да ограби апартамента? — намеси се Елън.

Ричард Мур поклати глава.

— Охраната е изключително добра. Освен това, ако Истън бе успял да нахлуе, щеше да открадне нещо и да забележат липсата. Повярвай ми — нямаше да си тръгне с празни ръце.

— В клуба всички говорят за това — продължи Елън. — Ричард, добре знаеш, че никога не коментирам поверителни неща, но е добре понякога да чуеш какво говорят хората.

— И как реагират? — бързо попита той.

Изражението му подсказваше, че е наясно какво ще чуе.

— Тара Улфсън и сестра й Аби бяха в нашата четворка за голф вчера. Тара сподели, че като си представи как Грег Олдрич е отворил чекмеджето, за да даде аванс да убият Натали, й прилошава. Надява се да получи доживотна присъда.

— А какво мисли Аби?

— Тя беше твърдо убедена, че Олдрич е невинен. От толкова приказки за случая вчера почти не се съсредоточиха върху играта. Но Аби ми се обади преди малко, точно преди да се прибереш. След като гледала репортажите от вчерашното заседание на съда, променила мнението си. Сега и тя мисли, че е виновен.

За миг на масата се възцари мълчание. След малко Робин попита:

— Ако признаят Олдрич за виновен, съдията ще го пусне ли да си уреди нещата, преди да влезе в затвора?

— Не се съмнявам, че съдия Стивънс незабавно ще анулира пускането под гаранция — обади се Кол. — Татко няколко пъти се опита да предупреди Грег за вероятността да се стигне дотам и го посъветва да остави поне някакви разпореждания какво да се прави с Кати.

— До този момент той отказва да говори на тази тема — уточни Ричард унило. — Заровил си е главата в пясъка и отказва да приеме факта, че може да бъде признат за виновен. Ако стигнат до решение утре — макар че се съмнявам да стане така бързо, — не съм сигурен дори дали Грег се е погрижил някой да откара Кати вкъщи. Освен това дълбоко се съмнявам, че е посочил настойник за нея. Грег е единствено дете, също като майката на Кати. Като се изключат няколко братовчеда в Калифорния, с които почти не се вижда, няма други близки.

— Бог да пази детето — промълви Елън Мур тъжно. — Бог да пази и двамата.