Мери Хигинс Кларк
Сърце назаем (35)

34.

„Днес е съдбовният ден — помисли си мрачно Грег Олдрич в понеделник сутринта. Беше шест и половина и навън валеше като из ведро. Така или иначе нямаше да изляза да тичам, помисли си той. Не съм толкова глупав отново да загубя представа за времето, и то точно днес.“

Преглътна, защото гърлото му бе пресъхнало. Беше пил приспивателно и спа непробудно седем часа. Но не се чувстваше отпочинал, напротив — главата му беше леко замаяна. Чаша силно кафе ще ме оправи, реши той.

Взе халат от дрешника, нахлузи чехли и прекоси застланото с мокет антре към кухнята. Докато приближаваше, ароматът на прясно кафе повдигна настроението му.

Уикендът, прекаран с Майк във Върмонт, беше животоспасяващ, рече си той и взе любимата си чаша от шкафа над кафе-машината. Когато му разказах за сутринта, когато Натали умря, а аз изобщо не усетих студа, макар да бях тичал два часа, се почувствах добре. А после Майк му напомни, че и днес трябва да се справи така добре на свидетелската скамейка, както и в петък.

На връщане от Върмонт Майк отново подхвана темата:

— Грег, покажи същата непоколебимост, както в петък. Отговорите ти звучаха напълно правдоподобно. Чу какво каза съдия Рейли в предаването ми: ако в бар се заговори с непознат, ще бъде неговата дума срещу думата на онзи тип дали са се уговаряли да убие съпругата му. Чуха го зрители от цялата страна и съм убеден, че мнозина разсъждават точно като него. — И продължи: — При такива обстоятелства всеки може да обвини някого в какво ли не. Не забравяй, че Джими Истън ще получи голяма награда заради показанията си срещу теб. Така си гарантира, че няма да остарее в затвора.

Обърнах внимание на Майк, че забравя един малък факт, помисли си Грег: в крайна сметка съпругата на съдията не е била застреляна.

Самоувереност, рече си той с горчивина. Напълно ми липсва. Наля си кафе и го отнесе във всекидневната. С Катлийн купиха апартамента, когато очакваха Кати. Тогава наистина ми дойде нанагорно, сети се Грег, но в онези дни нямах никакви съмнения, че от мен ще излезе страхотен импресарио. Да, постигнах го, но какво от това?

Катлийн се радваше като малко дете, докато избираше цветовете, мебелите и килимите. Притежаваше изключително добър вкус и истински талант да издирва изгодни цени. Грег стоеше насред стаята и в съзнанието му изплуваха спомени.

Ако беше останала жива, помисли си той, никога нямаше да имам връзка с Натали и сега нямаше да съм на път към съда, за да убедя съдебните заседатели, че не съм убиец. Заля го вълна от носталгия. В този момент копнееше за нея и физически, и емоционално.

— Катлийн — прошепна той, — бди над мен днес. Изплашен съм. Ако ме осъдят, кой ще се грижи за Кати?

Преглътна, за да разкара заседналата в гърлото си буца, после прехапа устни. Престани, заповяда си той. Просто престани! Иди и приготви закуска на Кати. Ако те види така, ще се разстрои.

На път за кухнята мина край масичката, която Джими Истън спомена в съда. По думите му той бе извадил от нея петте хиляди долара — аванса за убийството на Натали. Спря, хвана дръжката на чекмеджето и рязко го дръпна. Чу се остро изскърцване и Грег го затвори гневно.