Мери Хигинс Кларк
Сърце назаем (31)

30.

В събота Тед Уесли покани Емили на вечеря в дома си.

— Ще присъстват само неколцина приятели — обясни той. — Преди да се преместим, искаме да прекараме една вечер с хората, на които държим.

Щеше да заеме новата си длъжност във Вашингтон на пети ноември. Емили знаеше, че къщата им на Садъл Драйв вече е обявена за продан.

За пръв път получаваше покана за вечеря от Тед и Нанси Уесли. Знаеше, че я дължи на благоприятните отзиви в медиите за работата й по процеса. Тед обичаше да дружи с хора, които са център на внимание. С преуспели хора!

Независимо дали ще спечеля, или ще загубя, следващата седмица вестниците със снимката ми на първа страница ще бъдат в кофите за боклук, помисли си тя, докато прекосяваше река Садъл и свиваше по Фоксуд Роуд. Ако загубя, ще мине много време, преди да получа втора подобна покана, добави тя с горчивина.

Къщата на Тед беше от най-големите на виещата се улица. Определено не я е купил с прокурорската си заплата, прецени Емили. Разбира се, преди да стане прокурор той бе партньор в управляваната от баща му престижна адвокатска кантора, но истинските пари, както тя добре знаеше, идваха от съпругата му Нанси. Баба й и дядо й по майчина линия бяха основатели на верига скъпи универсални магазини.

Емили паркира близо до къщата, в края на алеята. Беше захладяло и когато излезе, вдиша дълбоко няколко пъти. Беше изключително приятно. Почти не съм излизала навън, за да си прочистя дробовете, помисли си тя. После ускори крачка. Не беше взела сако, а щеше да й дойде добре сега.

Все пак се радваше, че облече копринената блуза с щамповани цветя. Умората от извънредния труд, който полагаше по делото, бе изписана по лицето й. Внимателно положения грим помагаше донякъде да я прикрие. Същото важеше и за ярките цветове на блузата. Щом приключа този процес, независимо колко работа се е натрупала на бюрото ми, ще си взема няколко дни отпуска, реши тя, докато натискаше звънеца.

Отвори лично Тед, който отбеляза възторжено:

— Изглеждаш възхитително тази вечер.

— Съгласна съм — вметна Нанси Уесли. Беше последвала съпруга си до вратата. Стройна, петдесетинагодишна блондинка, тя изглеждаше точно като човек, роден с привилегии и богатство. Но се усмихваше искрено, когато взе ръцете на Емили и я целуна по бузата. — Поканили сме само още трима. Надявам се да ти е приятно. Ела да те запозная.

Емили успя да хвърли бегъл поглед на фоайето, докато следваше семейство Уесли. Доста впечатляващо, помисли си тя. Мраморно стълбище, балкон, античен полилей. И определено съм се облякла подходящо. Нанси Уесли също носеше черен копринен панталон и копринена блуза. Единствената разлика бе, че нейната беше пастелносиня.

„Значи още трима“, помисли си Емили. Опасяваше се да не би семейство Уесли да е поканило сам мъж като евентуален компаньон за вечеря. Марк все още ужасно й липсваше и това не само би я разстроило, но и щеше да се почувства наранена. Дано един ден съм отново готова, помисли си тя. Постара се да прикрие усмивката си. Дори да бе готова, онези, които са й предлагали досега, не струваха почти нищо.

С облекчение видя във всекидневната мъж и жена на около петдесет години. Седяха на дивана до камината. Друга жена, към шейсетгодишна, седеше на фотьойл до тях. Разпозна мъжа — Тимоти Монихан — актьор в един безкраен сериал. Играеше ролята на главен хирург.

Тед представи на Емили него и съпругата му Барбара.

Емили поздрави дамата и се усмихна на Монихан:

— „Докторе“ ли да ви наричам?

— Не съм дежурен, затова може и Тим.

— Същото важи и за мен. Не ме наричайте „прокуроре“.

Тед посочи по-възрастната гостенка.

— Емили, това е друга скъпа приятелка. Марион Роудс. Тя е истински лекар. Психиатър.

След малко Емили вече седеше сред тях и пиеше вино. Усети, че започва да се отпуска. Толкова е цивилизовано, помисли си тя. Наистина съществува и друг живот извън случая „Олдрич“, макар и само за една вечер.

Влязоха в трапезарията. Щом видя подредената маса, Емили се сети за супата в чаша или сандвича на бюрото си по обяд, или за готовата храна, която купуваше за вкъщи — това ядеше напоследък.

Вечерята беше изключително вкусна, а разговорите — приятни и непринудени. Тим Монихан се оказа сладкодумен разказвач и споделяше случки иззад кулисите на сериала. Докато го слушаше и се смееше, Емили отбеляза, че това е дори по-интересно, отколкото да се четат клюкарските колонки. Попита как са се запознали с Тед.

— Бяхме съквартиранти в колежа „Карнеги Мелън“ — обясни Уесли. — Тим учеше актьорско майсторство и ако искаш вярвай, и аз участвах в няколко пиеси. Родителите ми нямаше да ми позволят да стана актьор, защото смятаха, че ще умра от глад. Самият аз се бях настроил да уча право, но съм убеден, че изявите ми на сцената тогава ми помогнаха да се представям добре в съдебната зала първо като адвокат, а после като прокурор.

— Емили, Тед и Нанси ни предупредиха, че днес ти е нещо като свободен ден — няма да мислиш за процеса — вметна Монихан. — Но искам да ти призная, че с Барбара следим „Съдилища“. От кадрите, които съм виждал с теб в съдебната зала, съдя, че щеше да си доста успешна актриса. Имаш страхотно присъствие и се владееш, а и начинът, по който задаваш въпросите, и реакциите ти към отговорите въздействат върху зрителите. Ще ти дам един пример. Изпепеляващите ти погледи към Грег Олдрич по време на показанията на Истън бяха страшно красноречиви.

— Не знам дали Тед няма да ме скастри, че отварям дума — обади се Барбара Монихан донякъде предпазливо, — но изявлението на Майкъл Гордън, че смята Грег Олдрич за невинен, едва ли те е направило щастлива.

Емили долови с какъв огромен интерес Марион Роудс, психиатърката, очаква отговора й. И макар това да бе светско събиране, нейният шеф, областният прокурор, също чакаше думите й с повишено внимание.

Тя ги подбра много внимателно.

— Нямаше да съм прокурор по това дело, ако не вярвах, че Грег Олдрич е убил съпругата си. Трагедията за него, за дъщеря му и за майката на Натали Рейнс е, че вероятно наистина много е обичал жена си. Но през годините доктор Роудс несъмнено многократно се е сблъсквала с почтени в много отношения хора, извършвали ужасни неща от ревност или тласкани от дълбока тъга.

Марион Роудс кимна в знак на съгласие.

— Абсолютно си права, Емили. От всичко чуто и прочетено смятам, че Натали Рейнс още е обичала съпруга си. Ако се бяха обърнали към брачен консултант и наистина бяха споделили проблемите от честите раздели, нещата определено щяха да се развият по друг начин.

Тед Уесли погледна съпругата си и с изненадваща прямота обяви:

— Благодарение на Марион това даде отличен резултат при нас. Получихме необходимата ни помощ, когато имахме затруднения преди години. Ако се бяхме разделили тогава, вижте от какво щяхме да се лишим. Момчетата ни нямаше да се родят, нямаше да сме на път да се преместим във Вашингтон. След консултациите Марион стана една от най-близките ни приятелки.

— Понякога хората преживяват емоционална травма или конфликт във важни взаимоотношения. Тогава не е зле да се обърнат към добър терапевт — вметна Роудс тихо. — Разбира се, не всички проблеми могат да бъдат решени и не всички бракове могат да бъдат спасени. Но има и доста щастливи развръзки.

Емили изпита неприятното усещане, че Марион Роудс насочва този си коментар към нея. Възможно ли е Тед да се опитва да й уреди терапевт? С изненада откри, че не е огорчена. Тед и Нанси положително бяха разказали на останалите за смъртта на Марк и за операцията й. Сети се, че преди време Тед я попита дали е ходила някога на терапевт, за да сподели преживяното. Тя го увери колко сплотено е семейството й и колко много приятели има. А най-добрата терапия за нея бе работата. Усилената работа.

Възможно е Тед да е казал на Марион, че баща ми и брат ми се преместиха, помисли си Емили. Освен това той е наясно колко малко време ми остава за приятели. Не се съмнявам, че ми съчувства, но съм сигурна, че загубя ли това дело, и той ще получи сериозно мъмрене. А тогава ще разбера колко държи на мен.

Гостите започнаха да се разотиват към десет часа. И Емили смяташе да си тръгва. Краткото бягство, на което са наслади за няколко часа, приключи. Искаше да се наспи добре и рано сутринта в неделя да бъде в кабинета си. След благоприятното впечатление, което Грег Олдрич направи на свидетелската скамейка, тя отново изпитваше дълбока тревога за предстоящия кръстосан разпит.

Или е нещо друго, запита се тя на път за вкъщи. Наистина ли се притеснявам за кръстосания разпит и присъдата?

Или се опасявам, че съм допуснала огромна грешка и някой друг е убил Натали?