Мери Хигинс Кларк
Сърце назаем (30)

29.

В събота сутринта Зак, както обикновено, наблюдаваше иззад щорите как Емили закусва. Вече беше осем и половина. Тя поспа два часа повече от обичайното, помисли си той. Вчера излезе в шест и половина сутринта. Днес си позволи втора чаша кафе, докато четеше вестника. Бес седеше в скута й. Той ненавиждаше това куче. Завиждаше му заради близостта му с Емили.

После тя се качи горе да се облече и той изпита познатото разочарование, защото не можеше да я види или чуе. Остана до прозореца още двадесетина минути и я проследи с поглед как влиза в колата. За този топъл октомврийски ден тя бе облякла джинси и пуловер — не се обличаше официално, когато отиваше в службата през уикенда. А той не се съмняваше, че и днес ще работи по делото.

Зак си състави план за деня до връщането на Емили. Първите листа вече капеха. Той цяла сутрин ги събира с гребло, а после ги сложи в големи найлонови чували, за да ги приберат боклукчиите.

Не очакваше Емили да се върне преди късния следобед. След като обядва, отиде с колата до местния озеленителен център и взе няколко есенни растения. Особено харесваше жълтите хризантеми. Реши да засади такива край алеята до предната веранда, макар че нямаше да остане достатъчно дълго, за да им се порадва.

Докато подреждаше цветята в количката, изпита непреодолимо желание да купи такива и за Емили. И пред нейната къща щяха да стоят добре. Толкова много работи рядко има време за себе си, а още по-малко за двора, помисли си той. Но знаеше, че тя няма да изтълкува правилно такава любезност…

Е, всъщност няма значение, реши той, докато плащаше на касиерката. И Емили няма да е достатъчно дълго наоколо, за да им се наслаждава! Продължаваше да се ядосва на глупостта си преди няколко седмици, когато седна на остъклената й веранда и тя го завари вечерта. Това разруши зараждащото се приятелство между тях и сега тя всячески го избягваше.

Беше доволен, че когато претърси къщата й последния път, взе една елегантна нощница от най-долното чекмедже на скрина. Емили едва ли щеше да усети липсата й. Имаше най-малко осем в чекмеджето, а от онова, което видя в кошчето й за пране, съдеше, че предпочита да спи с дълга тениска.

Докато пътуваше към дома си, той прецени обстановката: всъщност през двете седмици, откакто стана ясно, че Емили го е изхвърлила, той започна приготовленията си да се махне от Ню Джърси.

Щеше да го направи веднага след като я убие.

Плащаше наема за къщата месец за месец. Уведоми собствениците, че ще се изнесе на първи ноември. Предупреди и в работата, че ще напусне в края на октомври. Разпространи версията за сериозните здравословни проблеми на възрастната му майка, която живее във Флорида. Просто се налагаше да отиде при нея.

Зак кроеше планове да изчезне веднага щом Емили умре, но преди да намерят трупа й. Ченгетата несъмнено щяха разпитват всичките й съседи, а някои го бяха виждали да разхожда кучето й. Възможно бе Емили да е коментирала пред близки приятели, че намира човека, който живее в съседство, за странен и се чувства неловко в негово присъствие. В такъв случай те веднага щяха да съобщят това на полицията.

Замисли се как Шарлот, третата му съпруга, го изхвърли от собствената му къща. После разказала на новото си гадже колко бил особен, колко се страхувала от него. Правилно се страхуваше от мен, скъпа, помисли си той развеселен. Съжалявам само, че не се погрижих и за бившия си приятел, който ти стана гадже.

Купи двайсет и шест храста хризантеми. Достави му истинско удоволствие да ги засади. Точно както очакваше, Емили се прибра в пет. Махна му на слизане от колата, но побърза да си влезе.

Забеляза колко уморена и напрегната изглежда. По негова преценка тя не смяташе да излиза повече щеше да вечеря вкъщи. Поне той се надяваше да постъпи така. Но в шест и двайсет я чу да пали колата. Застана до прозореца точно навреме, за да види как се изнизва на заден ход от алеята. Зърна копринената блуза, перлите и големите обици, които си беше сложила.

„Много се е издокарала“, помисли си той горчиво. „Вероятно ще се срещне с приятели за вечеря.“ Усети как гневът му нараства. „Не разрешавам друг да присъства в живота й! Никой!“

Разстрои се дълбоко. Щеше да му отнеме само минута да изреже стъкло и да я чака в къщата й, когато се върне. Алармената й система не представляваше проблем. Беше евтина и елементарна. Щеше да я обезвреди отвътре.

„Не още, възпря се той. Не си готов. Трябва да си набавиш друга кола и да наемеш жилище в Северна Каролина.“

Много хора се пренасяха да живеят там и с нова идентичност несъмнено щеше да се впише лесно.

Твърдо решен да не мисли какво прави Емили, отиде в кухнята, извади замразения хамбургер, купен за вечеря, и включи телевизора. Харесваше няколко предавания в събота вечер, особено „Издирване на беглеца“, което започваше в девет.

Два пъти през последните две години пускаха съобщения и за него! Обичаше да ги гледа и да се смее на компютърните портрети, за които се предполагаше, че имат нещо общо с начина, по който изглежда сега.

Въобще не са близо, смееше се Зак.