Мери Хигинс Кларк
Сърце назаем (24)

23.

Сутринта на трети октомври Грег Олдрич стана в пет. Понеже му предстоеше да седне на свидетелската скамейка, той си легна неразумно рано. Спа един час до единайсет, а през следващите шест потъна в неспокойна дрямка.

Най-добре да си прочистя главата, помисли си той. Ще потичам в парка. Няма да давам показания така замаян. Вдигна щорите и затвори прозореца, който гледаше към сградата отсреща. На Парк Авеню човек рядко има хубав изглед, помисли си Грег. От Пето Авеню се вижда Сентрал Парк. От Ист Енд Авеню се открива реката. На Парк Авеню си обърнат към сграда, където хора като теб могат да си позволят високите цени.

Гледката в Ню Джърси е по-добра, помисли си той кисело. От стария апартамент виждах Статуята на свободата. Но след като майка ми почина, нямах търпение да се преместя. Мама успя да издържи, докато завърша университета „Сейнт Джонс“. Радвам се, че не седи сега в съдебната зала, помисли си, извръщайки се от прозореца.

Навън беше хладно и той избра по-плътен спортен екип. Докато се обличаше, си даде сметка колко често мисли за майка си напоследък. Сети се как, след като тя почина, той предложи на някои от близките съседки, включително на Лорета Луис, да вземат каквото харесат от апартамента им на петия етаж.

Защо мислеше за това? Защото Ричард Мур щеше да призове госпожа Луис като свидетел, за да сподели какъв страхотен син бях и как помагах на всички възрастни хора в сградата. Надява се така да събуди симпатии към мен. Баща ми умря, когато бях на девет, майка ми години наред се бореше с рака, а аз работех, за да се изуча… Мур направо ще ги разплаче. Но какво общо има това със смъртта на Натали? Според Мур това е начин да се породи съмнение дали съм способен да извърша убийство. Кой знае дали е прав?

В пет и двайсет, след като изпи набързо чаша нес кафе, Грег отвори вратата на спалнята на дъщеря си и надзърна вътре. Кати спеше дълбоко, свита на кълбо под завивката виждаше се единствено дългата й руса коса. И тя обичаше да спи на студено.

Снощи, след като си легна, я чу да плаче и отиде при нея.

— Татко, защо този Джими Истън лъже за теб? — простена тя.

Той седна на леглото и постави ръка на рамото й.

— Лъже, защото така ще прекара много по-малко време в затвора.

— Но, татко, съдебните заседатели му вярват! Виждам, че му вярват.

— А ти вярваш ли му?

— Не, разбира се! — Тя бързо се надигна и седна. — Как може да ме питаш подобно нещо?

Беше шокирана и аз бях шокиран, че й зададох този въпрос, помисли си Грег. Ако бе видял колебание в очите й, това щеше да го довърши. Мина много време, преди Кати да заспи. Сега се надяваше тя да не се събуди до седем. Щяха да тръгнат към съда в осем без двайсет.

Излезе от апартамента, претича двете преки до Сентрал Парк и пое по северната пътека. Колкото и да се стараеше да организира мислите си, за да се подготви за свидетелската скамейка, умът му все се връщаше към миналото.

Първата ми работа в шоубизнеса беше да разнасям билети за „Баримор“, припомни си той. Но имах достатъчно акъл да се навъртам в „Сардие“ и другите предпочитани от театралите места, докато Док Йейтс не ми предложи работа в неговата театрална агенция.

По онова време вече се бе запознал с Катлийн.

Тя изпълняваше малка роля в „Звукът на музиката“ в „Баримор“. Влюбихме се от пръв поглед. Оженихме се същата седмица, когато постъпих на работа при Док Йейтс. И двамата бяхме по на двайсет и четири.

Дълбоко потънал в миналото, Грег тичаше на север и не забелязваше нито хладния вятър, нито другите бегачи.

Изкарахме осем години заедно, продължаваше той. Бързо се изкачвах по служебната стълбица в агенцията. От първия ден Док ме подготвяше да поема неговата работа. Катлийн имаше постоянни ангажименти, но щом забременя, обяви радостно: „Грег, когато бебето се роди, оставам вкъщи. Оттук нататък ти ще осигуряваш прехраната на семейството.“

Грег Олдрич не си даваше сметка, че се усмихва широко.

Онези години бяха толкова нежни, толкова удовлетворяващи. А после откриха рак на гърдата на Катлийн от същото почина и майка му. Загуби съпругата си много бързо. Върна се вкъщи след погребението и завари тригодишната Кати да пищи за майка си. Беше непоносимо трудно.

Работата се оказа разковничето и през първите години след като Катлийн си отиде, той работеше непрекъснато. Доколкото беше възможно, действаше от вкъщи сутрин, защото Кати отиваше на детска градина от обяд. После подреждаше програмата си така, че да е с нея късно следобед. Ходеше по коктейли, премиери и филмови прожекции с клиенти едва след като е прекарал достатъчно време с нея.

Кати стана на седем, щеше да тръгне на училище. Междувременно на наградите „Тони“ той срещна Натали. Беше номинирана. Носеше изумруденозелена рокля и бижута, за които му довери, че са взети под наем от „Картие“.

— Ако загубя огърлицата, обещай да ме застреляш — беше се пошегувала тя.

„Обещай да ме застреляш.“ Грег усети как стомахът му се сви от болка.

Въпросната вечер тя не получи награда, а мъжът, който я придружаваше, се напи.

Изпратих Натали до квартирата й във Вилидж, припомни си той. Качих се горе за по питие и тя ми показа коя пиеса са й пратили да прочете. Знаех за какво става въпрос и я посъветвах да откаже — бяха я предлагали на половината знаменити актриси в Холивуд и всички бяха отказали, защото нищо не струваше. Сподели, че импресариото й я натиска да приеме, а аз й предложих да смени импресариото. Довърших си питието и й оставих визитната си картичка.

Две седмици по-късно тя се обади.

Така започна главозамайваща романтична връзка, чиято кулминация беше в църквата „Сейнт Малачис“ — три месеца след първата им среща. Дотогава вече беше станал неин импресарио.

През четирите години заедно направих всичко възможно да й помогна да направи своя голям удар, помисли си Грег. Но нима не подозирах, че бракът ни няма да издържи?

Заобиколи езерото и пое на юг.

Доколко опитите ми да се съберем бяха свързани с истинската любов и доколко бяха просто идея фикс, питаше се той. Наистина бях обсебен от нея. Но бях обсебен и от идеята да си върна онова, което някога имах: съпруга, която ме обича, добра майка за Кати. Не исках да загубя Натали и да започна отначало.

Не исках Натали да зареже кариерата си, а това неизбежно щеше да стане. Лео Карнс е чудесен импресарио, но щеше да се опита да се възползва от нея. Също като първия й импресарио.

Защо я последвах до Кейп Код? Какво си въобразявах? Какво си мислех сутринта, когато тя умря?

Без да си дава сметка, Грег беше стигнал до южната част на Сентрал Парк и отново се отправи на север.

Когато се върна в апартамента, завари Кати облечена и силно притеснена.

— Татко, седем и половина е. Трябва да тръгнем след десет минути. Къде беше?!

— Седем и половина! Кати, извинявай. Бях се замислил. Загубих представа за времето.

Бързо си взе душ.

Така е станало и сутринта, когато Натали е умряла, помисли си той. Загубил съм представа за времето и не съм ходил с колата до Ню Джърси както не ходих и сега.

За пръв път беше убеден в това.

Почти убеден.