Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Just Take my Heart, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,2 (× 17гласа)

Информация

Сканиране
Internet(2014)
Разпознаване и корекция
egesihora(2014)

Издание:

Мери Хигинс Кларк. Сърце назаем

ИК „Бард“, София, 2009

Редактор: Боряна Даракчиева

Коректор: Надежда Петрова

ISBN: 978-954-655-060-6

История

  1. —Добавяне

18.

— Ваша чест, щатът призовава Джеймс Истън.

Вратата към килията на задържаните се отвори.

Появи се Истън и придружен от двама полицаи от двете страни, бавно се отправи към свидетелската скамейка. Докато го гледаше, Емили се сети за любима реплика на баба си: „От ухото на шопар не става копринена чантичка“.

Джими беше облечен в тъмносиния костюм, бялата риза и синята щампована вратовръзка, лично избрани от нея за явяването му в съда. Въпреки възраженията му тя го накара да се подстриже при бръснаря на затвора, но дори и така, Истън продължаваше да прилича на престъпник, какъвто си беше.

От многократните си явявания в съда той беше наясно какво следва. Спря, когато стигна непосредствено пред свидетелската скамейка. Съдия Стивънс поиска да чуе цялото му име и след това буква по буква — фамилията:

— Джеймс Истън. И-С-Т-Ъ-Н.

— Сър, положете ръка върху Библията, за да се закълнете.

Благочестивото изражение на Джими, когато се закле да говори истината, само истината и нищо друго, освен истината, предизвика весело шушукане в залата.

Чудесно, няма що, помисли си Емили. Молеше се съдебните заседатели да не проявят предубеждение към възловия й свидетел.

Съдия Стивънс удари рязко с чукчето и предупреди, че ако някой наруши реда в залата по време на показанията на свидетеля, ще бъде отстранен незабавно и ще му бъде забранено да присъства на следващите заседания.

Джими се настани на свидетелската скамейка и Емили пристъпи към него бавно, със сериозно изражение. Тактиката й беше да го накара да разкаже първо за криминалното си минало и за постигнатото между двамата споразумение. Беше говорила за тези неща при встъпителната си пледоария и сега искаше да извади на бял свят всички подробности. Надяваше се така да убеди съдебните заседатели, че е откровена с тях и че на този свидетел, въпреки дългия списък от престъпления зад гърба му, може да се вярва.

Стъпвам върху тънък лед, помили си тя. Започна да задава въпрос след въпрос с делови тон, а отговорите на Джими Истън бяха точно такива, на каквито се надяваше. Той говореше смирено и с известно колебание, докато признаваше, че многократно е бил арестуван и няколко пъти е лежал в затвора. После изневиделица добави:

— Но не съм наранявал никого, мадам. Затова не се навих да убия съпругата на Олдрич.

— Възразявам — скочи Ричард Мур.

Нищо лошо, Джими, помисли си Емили. Не отразиха последната реплика в протокола, но съдебните заседатели я чуха много добре.

Същинските показания на Истън започнаха едва късно сутринта. В дванайсет и двайсет съдия Стивънс разбра, че Емили се готви да насочи въпросите към срещата на Истън с Грег Олдрич, и се намеси:

— Госпожо Уолъс, наближава времето за обедната почивка в дванайсет и половина. Закривам заседанието до един и половина.

Идеално, помисли си Емили. Сега криминалното минало на Джими щеше да се отдели в известен смисъл от показанията му за Олдрич. Благодаря, господин съдия.

С безизразно изражение тя изчака на масата на обвинението да върнат Истън в арестантската килия до офиса на шерифа, а съдебните заседатели да напуснат помещението. После бързо се отправи към кабинета на Тед Уесли. Той бе присъствал в съдебната зала тази сутрин и Емили искаше да чуе мнението му за разпита й на Истън.

Откакто съобщиха за номинирането му за главен прокурор на Съединените щати, около него имаше голям медиен интерес и отзивите като цяло бяха изключително благоприятни. Защо да не са, помисли си Емили, докато бързаше по коридора. Тед бе добър юрист и беше активен в републиканските среди, преди да стане прокурор.

При влизането в кабинета му видя куп вестникарски изрезки по бюрото. Дори за миг не се усъмни, че са за номинирането му. Доброто настроение се четеше по лицето му.

— Емили — посрещна я той възторжено. — Ела насам. Виж какво пишат.

— О, вече прочетох повечето. Представят те чудесно. Поздравления.

— И ти не се справяш лошо. Почти ме измести от първите страници с великолепния начин, по който водиш делото.

Беше поръчал да донесат сандвичи и кафе и сега отвори пакета.

— Поръчах ти сандвич от ръжен хляб с шунка и швейцарско сирене. И кафе без захар. Добре ли е?

— Идеално. — Тя взе сандвича.

— Тогава седни и се отпусни за няколко минути. Искам да поговорим.

Емили точно беше започнала да разопакова сандвича. Има нещо, помисли си тя и погледна въпросително Тед.

— Емили, ще ти дам съвет. Не желаеш да се огласява и дори да се обсъжда фактът, че преди две години и половина ти претърпя сърдечна трансплантация. Всички в службата знаят за операцията, защото отсъства по болест няколко месеца. Но поради твоето мълчание относно подробностите вероятно единствено аз съм наясно, че става въпрос за трансплантация.

— Така е — съгласи се Емили тихо, докато отваряше пакетчето горчица. — Тед, знаеш как ме съсипа смъртта на Марк. Не бях на себе си. Хората бяха изключително мили, но се задушавах от съчувствието им. По-малко от година след това се наложи да ми сменят аортната клапа. Пак се стигна до огромно съчувствие. Всички очакваха да отсъствам поне три месеца. Клапата обаче поддаде бързо и възникна необходимост от трансплантация. Извадих късмет, че веднага се намери донор. Върнах се тихичко в болницата и уведомих само няколко души, включително и теб, какво е истинското положение.

Тед се наведе напред и я изгледа с огромна загриженост.

— Емили, напълно разбирам защо не ти се говори за това. Помня реакцията ти, когато преди шест месеца те попитах дали се чувстваш достатъчно добре, за да поемеш този случай. Съзнавам, че не желаеш да те приемат за крехка в каквото и да е отношение. Но да погледнем фактите: занимаваш се с изключително нашумял случай и започваш да ставаш много известна. Всяка вечер в „Съдилища“ се занимават с процеса и постоянно се споменава името ти. Говорят за теб. Въпрос на дни е да започнат да ровичкат и, повярвай ми, ще разберат за операцията. Така ще наблегнат на човешкия елемент. С трансплантацията и смъртта на Марк в Ирак ще си примамка за таблоидите, но предполагам, че ще се държат добре с теб.

Емили отпи от кафето.

— Съветът ти, Тед?

— Бъди готова. Очаквай въпросите и не допускай да те разстройват. Харесва ти или не, станала си обществена фигура.

— О, тази мисъл ми е непоносима — призна Емили. — Никога не съм искала да говоря за това. Знаеш, че някои мъже в службата правят доста тежък живота на колежките си.

Особено мъже като братовчед ти, добави тя наум.

— Емили, възхищавам се от това, че никога не си искала по-снизходително отношение заради здравословното ти състояние.

— Има и още нещо — добави Емили тихо. — Марк не очакваше да умре. Беше напълно убеден, че ще се върне вкъщи. Имаше толкова планове какво ще правим до края на живота си. Дори обсъждахме какви имена ще изберем за децата си. Сега постоянно си давам сметка, че съм жива благодарение на смъртта на друг. Който и да е — мъж или жена, — този човек е имал планове и надежди за бъдещето. Така и не успях да приема това с леко сърце.

— Разбирам. Но помни съвета ми: бъди готова да те разпитват.

Емили отхапа от сандвича и се насили да се усмихне.

— Хайде да сменим темата. Добре се справям с Джими Истън засега, нали?

— Емили, наблюдавах как Ричард Мур се гърчи в стола, докато Джими разказваше за криминалното си минало и споразумението ви. Като извади това на бял свят, и то от неговата уста, ти лиши Мур от доводите му. Успя да внушиш на съдебните заседатели, че макар Истън да е престъпник, в този случай не лъже.

Емили отхапа няколко пъти от сандвича и го опакова.

— Благодаря, Тед. Надявах се да изглежда така. — Поколеба се и се опита да преглътне заседналата в гърлото й буца. — Благодаря и за всичко останало… за подкрепата, когато загубих Марк, когато се разболях… И за това, че ми повери този случай. Никога няма да го забравя.

Тед Уесли се изправи.

— Заслужила си всякаква подкрепа, която някога съм ти оказвал — увери я той сърдечно. — Повярвай ми, Ем, ако осъдиш този тип Олдрич, ще ти предложат повишение. Няма да мине много време, преди да се случи. Върни се там и срази съдебните заседатели. Накарай ги да вярват, че Истън е набожен.

Ставайки от стола, Емили се засмя.

— Ако успея, дядо ми ще излезе прав, че съм в състояние да продам умрял кон на конен полицай. Ще се видим, Тед.