Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Just Take my Heart, 2009 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Ивайла Божинова, 2009 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,2 (× 17гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Мери Хигинс Кларк. Сърце назаем
ИК „Бард“, София, 2009
Редактор: Боряна Даракчиева
Коректор: Надежда Петрова
ISBN: 978-954-655-060-6
История
- —Добавяне
13.
Подборът на съдебните заседатели и полагането на клетва отне цели три дни. В девет сутринта на четвъртия ден съдия Стивънс обясни, че предстои да бъдат произнесени встъпителните пледоарии. Даде общи указания и обясни, че думата има първо прокурорът.
Емили си пое дълбоко дъх, изправи се и пристъпи към съдебните заседатели.
— Добро утро, дами и господа. Както ви съобщи съдия Стивънс, аз съм Емили Уолъс, прокурор в прокуратурата на окръг Бергън. На мен се пада отговорността да ви представя доказателствата, събрани по делото на щата срещу Грег Олдрич. Пак както ви съобщи съдия Стивънс, моите встъпителни думи и тези на господин Мур не представляват доказателства. Доказателствата ще почерпим от свидетелите, които ще дадат показания, и от предметите, иззети като улики. Целта на встъпителното ми слово е да очертае в общи линии случая, та когато някой свидетел дава показания, да сте по-добре ориентирани за коя точно част от делото се отнасят те. След като изслушаме всички свидетели, ще имам още една възможност да се обърна към вас. Това ще е моето обобщение и тогава ще ви насоча към факта, че свидетелските показания и предоставените на вашето внимание улики категорично говорят, че Грег Олдрич е убил брутално съпругата си.
През следващите четирийсет и пет минути Емили изчерпателно описа как е протекло разследването и какви обстоятелствата са довели до обвиняването на Олдрич. Разказа и че според всички Натали Рейнс и Грег Олдрич са били много щастливи в началото на петгодишния си брак. Говори за успехите на Натали като актриса и за качествата на Олдрич като неин импресарио. Обеща да представи доказателства, че с течение на времето кариерата на Натали се оказала всепоглъщаща и дългите й отсъствия започнали да създават напрежение в семейството.
Сниши глас и продължи да описва как така стеклите се обстоятелства са дразнили Олдрич все повече и в крайна сметка разочарованието му преминало в дълбок гняв. Със съчувствие в гласа тя разказа, че след смъртта на първата му съпруга дъщеря му Кати била едва тригодишна и той се надявал и очаквал, че Натали ще й стане добра втора майка. Приятели на двойката щели да повторят гневните думи на Грег, че Натали е погълната от кариерата си и емоционално не присъства нито в неговия живот, нито в този на дъщеря му.
Информира съдебните заседатели за предбрачното споразумение на Натали и Грег, според което финансите им били разделени, но наблегна на факта, че значителна част от доходите на Грег Олдрич идвала от това, че е импресарио на жена си. При раздялата им, година преди убийството, Натали го уверила, че още държи на него и иска той да продължи да бъде неин импресарио. Но минали месеци и тя се убедила в необходимостта от пълна раздяла. Така той се изправил пред опасността да загуби значителна част от приходите си, ако най-успялата му клиентка го напусне.
Имало доказателства за многократните му молби към Натали да премисли, но тя ги отхвърляла. Емили уведоми съдебните заседатели и че след раздялата Натали купила къщата в Клостър, Ню Джърси, където отраснала. Тя била на трийсет минути път с кола от апартамента в Манхатън, в който Грег живеел с дъщеря си. Натали се чувствала удобно в дома си, недалеч от театъра в Ню Йорк, а емоционално и физически вече се виждала разделена с Грег. Тогава, убедена, че е взела правилното решение, тя подала молба за развод. Свидетели ще дадат показания, че съсипаният Грег все още вярвал, че бракът им може да бъде спасен.
Емили продължи:
— Ще се докаже, че отчаяният Грег Олдрич започнал да преследва Натали. В петък вечерта преди убийството той гледал последното бродуейско представление на „Трамвай Желание“. Седял на последния ред, за да не го види Натали. Забелязали го обаче други и те ще свидетелстват, че през цялото време бил с каменно изражение и единствен от публиката не станал на крака, за да се присъедини към овациите.
Съдебните заседатели слушаха внимателно, а очите им се местеха от Емили към обвиняемия и обратно. Тя продължи:
— Проверка на телефонните разговори показва, че на следващата сутрин — събота, четиринайсети март — Грег е получил обаждане от Натали — както се оказва, последното обаждане от нея. Според показанията му пред полицията тя му оставила съобщение, че заминава за къщата си в Кейп Код за уикенда. Уведомила го, че в понеделник в три часа ще се срещне с новия си импресарио в офиса му в Манхатън.
Според показанията на Олдрич пред полицията, на тази предварително уговорена среща щели да бъдат обсъдени съществуващите договори и непосредствените нови предложения за работа в присъствието на Натали. Грег признал пред полицията, че в съобщението си тя изразявала желанието си да бъде сама и го молела да не се свързва с нея по никакъв повод през уикенда.
Емили се обърна към подсъдимия.
— Грег Олдрич не уважил това желание — продължи тя, извисявайки глас. — Макар че първоначално отричал да е имал по-нататъшен контакт с Натали, полицията го оборила с документи, които бързо намерила. Половин час след въпросния телефонен разговор кредитната му карта е използвана за наемане на кола — тъмнозелена тойота, която задържал два дни и изминал с нея деветстотин километра. Наемането на кола е значим факт, защото обвиняемият е притежавал кола, оставена в гаража на жилищната му сграда.
Обръщайки се отново към съдебните заседатели, Емили наблегна колко важни са тези километри, защото разстоянието от дома му в Манхатън до къщата на Натали в Кейп Код и обратно било осемстотин километра. Едва след като полицията намерила свидетел от Кейп Код, който видял тъмнозелена тойота да обикаля из квартала в съботата преди смъртта на Натали, Грег Олдрич признал, че е ходил там.
— И как обяснява това? Ще иска да убеди вас, съдебните заседатели, че единствената причина да отиде при съпругата си, с която — забележете — е разделен, било да разбере дали тя е с друг мъж. Олдрич ще се опита да ви убеди, че ако я бил видял с друг, щял да се откаже от опитите си да се сдобрят и да приеме развода. — Емили извъртя театрално очи и сви рамене. — Това ще обясни. След като настоятелно я е молил да се върне при него, след като буквално я е преследвал с взета под наем кола, той е щял да си вземе шапката и да се прибере. Но извадил лошия късмет съсед да го забележи зад волана. Грег Олдрич разполага със средства. Има чудесни хотели и пансиони в Кейп Код, но той отсяда в евтин мотел в Хаянис. Признал е, че в събота два пъти минал с колата край къщата на Натали и не забелязал друга кола, или човек, там. Признал още, че в неделя минал край дома й три пъти, последно в осем вечерта, и му се сторило, че Натали е сама. Твърди, че след това шофирал пет часа до Ню Йорк и веднага си легнал. Събудил се в седем сутринта в понеделник и към седем и двайсет излязъл да тича в Сентрал Парк. Тичал или се разхождал над два часа и в десет върнал взетата под наем тойота в офиса на фирмата на шест преки от апартамента му. — Тонът на Емили стана изключително саркастичен. — И какво е обяснението му пред полицията за наемането на автомобил, вместо да шофира своята луксозна кола? На неговата кола предстоял преглед и не желаел да навърти излишни километри. — Поклати глава. — Какво жалко обяснение! Според мен Грег Олдрич е наел кола, за да не я разпознае Натали, ако погледне през прозореца. Не е искал тя да разбере, че я преследва. — Емили си пое дълбоко дъх, преди да продължи: — Но той е познавал добре навиците на съпругата си. Тя не обичала да шофира в натоварено движение. Предпочитала да кара късно нощем или рано сутрин. Той знаел, че Натали ще се върне в дома си в Клостър по някое време сутринта в понеделник, и е отишъл там. Пристигнал е преди нея. Ще чуете от Сузи Уолш, икономката на съседката, че е видяла Натали да слиза от колата си в гаража няколко минути преди осем. Ще ви каже, че пет часа по-късно, в един, когато минала край къщата на Натали, видяла вратата на колата все така отворена и заподозряла, че нещо не е наред. Ще чуете за решението й да влезе в къщата, където заварила Натали умираща на пода в кухнята. Ще чуете от детективите, че не е имало никакви следи от взлом, но майката на Натали ще ви каже за навика на дъщеря й да държи ключ за задната врата в изкуствен камък в двора. Ключът липсвал. Съвсем естествено е Грег Олдрич да е знаел къде да го търси, защото именно той купил камъка имитация за Натали. — Емили продължи: — Щатът признава: не разполагаме с улики, свързващи физически Грег Олдрич с местопрестъплението. Затова през първите две години на разследването, независимо от косвените улики срещу него, прокуратурата на окръг Бергън трябваше да признае, че само подозрението, дори и голямо, не е достатъчно. Грег Олдрич бе арестуван едва преди шест месеца. Арестът стана след нужния ни обрат. Той се яви в лицето на Джими Истън. — Следва най-трудната част, помисли си Емили, отпивайки глътка вода. — Ще започна описанието на господин Истън, като незабавно ви известя за неговото криминално досие. През последните двайсет и една години той е осъждан многократно за обири и няколко пъти е лежал в затвора. Преди шест месеца направи отново онова, което е правил през по-голямата част от живота си — извърши поредното престъпление. Проникнал в дом в Олд Тапън, но го заловили при бягството с пари и бижута. Полицията узнала за обира благодарение на задействалата безшумна аларма. Докато се занимавали със случая в местния полицейски участък, Истън без съмнение си е дал сметка колко дълъг престой в затвора го очаква. Съобщил на полицията, че разполага с важна информация относно убийството на Натали Рейнс. Следователи от прокурорската служба веднага откликнали и разговаряли с него.
Съдебните заседатели слушаха внимателно. Тя долови враждебното им отношение, докато описваше подробно предишните криминални прояви на Истън: обири с взлом, кражби, измами и търговия с наркотици. Преди да запознае заседателите с изявленията му пред следователите, Емили даде ясно да се разбере, че не очаква някой да му повярва, освен ако няма убедително потвърждение на думите му. Такова, увери ги тя, има.
Емили директно заяви на съдебните заседатели, че, както може да се очаква, господин Истън не сътрудничи единствено от добро сърце. В замяна на неговите показания прокуратурата е съгласна да намали присъдата му за обира на четири години вместо десетте, полагащи се на рецидивист. Уточни, че понякога подобни споразумения позволяват да се събере информация за по-тежки престъпления. Наблегна на факта, че Истън все пак ще лежи в затвора, а сътрудничеството му е полезно.
Емили си пое дълбоко дъх. Ясно долавяше, че е приковала вниманието на съдебните заседатели и те попиват всяка нейна дума. Разказа как Истън информирал следователите, че две седмици преди убийството на Натали Рейнс случайно срещнал Грег Олдрич в манхатънски бар. По неговите думи Олдрич пиел сериозно и изглеждал много депресиран. Истън твърди, че Олдрич го заговорил, докато седели на бара, и намекнал за желанието си да се отърве от съпругата си. Истън обяснил, че скоро е пуснат под гаранция и не успява да си намери работа заради криминалното си минало. Живеел в стая под наем в Гринуич Вилидж и работел на парче.
— Дами и господа съдебни заседатели, Джими Истън разказал на Олдрич за криминалните си прояви и му предложил, срещу съответно заплащане, да се погрижи за проблема му. Олдрич предложил пет хиляди долара аванс и още двайсет хиляди, след като престъплението бъде извършено. Ще чуете показанията на господин Истън: постигнали споразумение и Олдрич го запознал много подробно с работния график на Натали и с адреса й. Освен това на разпечатката на телефонните разговори е фиксирано обаждане от мобилния телефон на Олдрич до мобилния телефон на Истън. Ще научите за посещението на Джими Истън в апартамента на Грег Олдрич, където получил петте хиляди долара аванс. След това обаче господин Истън ще ви каже, че се изплашил, че може да го хванат и да прекара остатъка от живота си в затвора. Затова написал писмо на господин Олдрич, за да го информира, че не може да изпълни обещаното. И тогава, дами и господа, за нещастие на Натали Рейнс, Грег Олдрич решава да я убие сам.
Емили завърши и благодари на съдебните заседатели за вниманието. Докато съдията обявяваше, че сега думата ще има господин Мур, тя тръгна бавно към мястото си и кимна почти незабележимо на Тед Уесли, седнал на първия ред. Радвам се, че поне това свърши, помисли си тя. Определено не мина лошо. Сега да видим какво ще каже господин Мур за ключовия ни свидетел.
Мур се изправи и театрално поклати глава, сякаш да изтръска току-що чутите глупости. Благодари на съдията, приближи се с премерени крачки към съдебните заседатели и леко се облегна на перилото пред тях.
Като добър съсед, спрял да побъбри през оградата, помисли си Емили саркастично. Винаги прави така. Иска да е новият им най-добър приятел.
— Дами и господа, казвам се Ричард Мур. Заедно със сина ми Кол Мур представлявам Грег Олдрич.
Започвам с благодарността, че отделяте време от личния си живот и през следващите няколко седмици ще се явявате в съда. И двамата го оценяваме високо. Това е важно задължение. Вие буквално държите в ръце живота и бъдещето на Грег. Дълго ви подбирахме като съдебни заседатели и обявявайки състава за „приемлив“, всъщност имах предвид, че с Грег разчитаме, че тук седят почтени хора. Това е единственото, което искаме от вас. Прокурорът говори почти час, за да ви опише какви са доказателствата по този процес. Чухте я, чух я и аз. По този случай нямаше арест почти две години. Дотогава полицията знаеше единствено, че Грег и Натали, като много други двойки, се развеждат. Подобно на много хора в такава ситуация, Грег беше сломен. Обещавам ви той да даде показания по време на процеса. Ще ви каже, както е казал на полицията много преди да го арестуват, че е отишъл до Кейп Код тласкан от любопитството дали в живота на Натали се е появил друг мъж. Направил го е, защото е искал да провери дали има смисъл да настоява за помирение. Ще чуете как, след като видял, че тя е сама, напуснал Кейп Код и се върнал в Ню Йорк. Двамата дори не са разговаряли. Прокурор Уолъс обърна внимание върху двучасовото отсъствие на Грег Олдрич от апартамента му сутринта, когато Натали е била убита. Ще чуете обаче, че този сутрешен крос е дългогодишен навик. Прокуратурата ще се опита да ви убеди, че във въпросното утро Грег е успял да отиде до Ню Джърси с кола по време на натоварения трафик, убил е Натали и пак в натоварено движение се е върнал обратно в Ню Йорк. И всичко това в рамките на въпросните два часа. Ще се опитат да ви убедят, че е убил жената, за която е разбрал, че няма друга интимна връзка и с която отчаяно е искал да се събере. Горе-долу това са фактите до появата на Джими Истън. Този „образцов“ гражданин, този спасител на техния случай, е прекарал половината от живота си в затвора, а през останалото време е бил с условна присъда. — Мур поклати глава и продължи със сарказъм: — Джими Истънс арестуван за пореден път, след като е обирал къща в този окръг. За пореден път нахлува в чужд дом. За щастие безшумната аларма предупреждава полицията и той е заловен. Но не всичко е загубено за Джими Истън. Шансът му да не попадне задълго в затвора е Грег Олдрич. Ще чуете как този патологичен лъжец и асоциален тип превръща случайната им среща в бар, където са побъбрили за бейзбол, в пъклен план да бъде убита жената, която Грег обича. Ще чуете, че Грег уж бил предложил на този напълно непознат двайсет и пет хиляди долара, за да извърши престъплението. Ще чуете как Истън приел предложението, но скоро след това се обадила гузната му съвест — явно за пръв път в безполезния му живот — и той се отказал от сделката. Това е боклукът, който щатът иска да преглътнете. На базата на тези улики ще искат от вас да унищожите живота на Грег Олдрич. Дами и господа, уверявам ви, че той ще даде показания и ще ви обясни задоволително защо Истънс в състояние да опише подробно дневната му и защо има телефонно обаждане до него. — Извърна се, посочи с пръст Емили и произнесе гръмко: — За пръв път от двайсет и пет явявания пред съда Истън ще е в ролята на свидетел на щата, а не на обвиняем.
Докато Мур се връщаше към мястото си, съдията се обърна към Емили:
— Моля обвинението да призове първия си свидетел.