Мери Хигинс Кларк
Сърце назаем (13)

12.

На 15 септември започна процесът на щата Ню Джърси срещу Грег Олдрич. Председателстваше съдия Калвин Стивънс, ветеран по криминални дела и първият чернокож съдия в окръг Бергън. Считаха го за строг, но справедлив юрист.

Започна подборът на съдебни заседатели. Емили погледна към Олдрич и адвоката му Ричард Мур. Отново си помисли, че Олдрич е избрал подходящ защитник. Мур — строен, представителен мъж на шейсет и пет, с гъста прошарена коса — беше облечен с безупречен тъмносин костюм, светлосиня риза и щампована синя вратовръзка излъчваше увереност. Емили знаеше, че е от адвокатите, които се държат дружелюбно и уважително със съдебните заседатели, и те ще го харесат.

Знаеше още, че той ще се държи така и със свидетелите, които не биха навредили на клиента му, а ще запази острите нападки за не така сговорчивите. Тя отлично познаваше успехите му в случаите, когато щатът е бил принуден да призове — както сама щеше да направи скоро — свидетел с криминално досие. Сега Джими Истън щеше да твърди, че обвиняемият го е наел да извърши престъплението.

До Мур седеше синът му и негов помощник — Кол. Той бе работил четири години като прокурор в нейния отдел, преди да се прехвърли при баща си, и тя го познаваше и харесваше. Баща и син представляваха силен екип на защитата.

Олдрич седеше от другата страна на Ричард Мур. Грозеше го доживотна присъда и трябваше да е ужасен, но изглеждаше спокоен и овладян. Четирийсет и две годишен, той бе един от най-добрите театрални импресарии в бранша. Чарът, духовитостта и пъргавият му ум обясняваха защо Натали Рейн се е влюбила в него. Емили знаеше за четиринайсетгодишната му дъщеря от първия брак, която живееше с него в Ню Йорк. Олдрич се надявал и очаквал Натали да стане втора майка за нея — поне така потвърдиха съдебните проучвания. Според приятелите на Натали това бе една от причините за раздялата. Дори те признаваха, че за нея най-важна била кариерата.

Ще бъдат добри свидетели, помисли си Емили. Ще докажат на съдебните заседатели колко гневен и разочарован е бил Олдрич, преди да превърти и да убие жена си.

Джими Истън. Или ще спечели, или ще провали процеса. За щастие ще има известно потвърждение на показанията му. Няколко надеждни свидетели щяха да потвърдят, че са го видели с Олдрич в бар две седмици преди Натали Рейнс да бъде убита. Още един плюс бе, че Истън описа подробно всекидневната в апартамента на Олдрич в Ню Йорк. Да видим как Мур ще се справи с това, помисли си Емили.

Все пак трудно щяха да стигнат до осъдителна присъда. Съдията се обърна към евентуалните съдебни заседатели и им обясни, че случаят касае убийство и докато трае подборът им и взимането на решение, вероятно ще минат четири седмици.

Емили хвърли поглед през рамо и зърна няколко репортери на първия ред. Забеляза, че има телевизионни камери и фотографи. Бяха снимали Олдрич и адвокатите му още при влизането им в залата. След като привършеше подборът на заседателите и тя и Мур започнеха с встъпителните пледоарии, залата щеше да е претъпкана. Съдията разреши процесът да се заснема и Майкъл Гордън, водещият на предаването „Съдилища“, възнамеряваше да го отразява.

Емили преглътна, за да прогони сухотата в устата си. Зад гърба си имаше двайсетина процеса със съдебни заседатели и беше спечелила повечето, но досега не бе участвала в толкова широко отразяван процес. Отново си повтори, че няма да е лесно.

Първият потенциален съдебен заседател — миловидна старица към седемдесетте — вече седеше на скамейката. Съдията я попита съвсем тихо дали има мнение за обвиняемия.

— След като ме питате, Ваша чест, и понеже съм откровен и прям човек, ще кажа, че според мен е виновен.

Не се наложи Мур да възрази. Съдия Стивънс го стори вместо него. Учтиво, но решително той съобщи на очевидно разочарованата старица, че е свободна.