Мери Хигинс Кларк
Сърце назаем (10)

9.

Бюрото в офиса на Майкъл Гордън на трийсетия етаж в Рокфелер Сентър беше отрупано с вестници от цялата страна обичайна гледка сутрин. Преди края на деня ще е прегледал всичките, за да открие интересни престъпления, които да коментира във всекидневното си вечерно шоу „Съдилища“ по Канал 8.

Животът на Майкъл, бивш защитник на обвиняеми, се промени драстично, когато стана на трийсет и четири и го поканиха да участва в същото това шоу като член на екип специалисти, анализиращи текущи криминални дела в Манхатън. Задълбочените му коментари, бързият ум и привлекателните черти на тъмнокос ирландец му осигуриха многобройни покани да гостува в програмата. После, след като дългогодишният водещ се пенсионира, му предложиха да заеме мястото му и сега, две години по-късно, „Съдилища“ беше едно от най-популярните предавания в страната.

Кореняк от Манхатън, Майкъл живееше в апартамент в Сентрал Парк Уест. Въпреки че беше търсен ерген и получаваше безброй покани за светски прояви, той прекарваше повечето вечери у дома. Работеше върху книгата, за която бе подписал договор да напише — анализ на големите престъпления на двайсети век. Възнамеряваше да започне с убийството на архитект Станфорд Уайт от Хари Тоу през 1906 година и да приключи с първото дело срещу О. Джей Симпсън през 1995 година.

Проектът го увличаше. Вече вярваше, че повечето битови престъпления са плод на ревност. Тоу ревнувал, защото съпругата му имала връзка с Уайт на младини. Симпсън ревнуваше, защото съпругата му е била видяна с друг.

А Грег Олдрич — мъж, когото харесваше и от когото се възхищаваше? Майкъл беше близък приятел и на Грег, и на Натали още преди да се оженят. Говори емоционално и красноречиво на възпоменателната служба на Натали и често канеше Грег и дъщеря му Кати в ски бунгалото си във Върмонт за уикендите.

Винаги съм смятал, че полицията избърза, като обяви публично Грег за заподозрян, помисли си Майкъл и разсеяно бутна вестниците настрана. Но вече не знам в какво да вярвам.

Грег се обади в деня, когато го обвиниха.

— Майк, предполагам, че ще следиш процеса в предаването си?

— Да.

— Ще те улесня. Няма да те питам дали вярваш в историята на Истън, но според мен е най-добре да преустановим контактите си по време на процеса.

— Май си прав, Грег.

Помежду им се възцари неловко мълчание.

През последните шест месеца не се виждаха много. От време на време се засичаха на театър или коктейл и си кимваха отдалече. Сега процесът бе насрочен за петнайсети септември, другия понеделник. Майк смяташе да го отразява по обичайния начин: най-същественото от показанията през деня, после дискусия между членовете на екипа му от правни експерти. Извади голям късмет, че съдията разреши в залата да има камери. Документален материал от съда винаги привлича зрителите.

Очакваше, че Грег ще се овладее, независимо от обвиненията на прокурора. Но все пак той беше много емоционален човек. На възпоминателната служба за Натали се държеше, ала по-късно същата вечер в апартамента си, в присъствието единствено на майката на Натали, на Кати и Майк, се разрида неудържимо и смутен излезе от стаята.

Несъмнено беше луд по жена си. Но дали избликът му беше плод на мъка, или на разкаяние? Може би бе породен от ужаса, че ще прекара остатъка от живота си зад решетките? Майк вече не знаеше какво да мисли. Кой знае защо, щом се сетеше за вечерта, когато Грег се срина, пред него изплуваше образът на Скот Патерсън, който разлепя плакати със снимки на изчезналата си съпруга, която всъщност беше убил и хвърлил в Тихия океан.

— Майк?

Секретарката му се обаждаше по интеркома. Сепнат от прекъсването, Майкъл измърмори:

— Да, Лиз?

— Кати Олдрич е тук. Иска да те види.

— Кати! Разбира се. Покани я.

Майк се изправи бързо и застана пред бюрото. Вратата се отвори и той посрещна с прегръдка стройното златокосо четиринайсетгодишно момиче.

— Кати, ужасно ми липсваше.

Усети, че тя трепери в ръцете му.

— Майк, страшно съм изплашена. Кажи ми, че няма начин да обявят татко за виновен.

— Кати, баща ти разполага с добър адвокат. С най-добрия. Всичко се гради на показанията на осъждан престъпник.

— Защо не сме те виждали от шест месеца? — вгледа се тя в лицето му.

Майк я отведе при удобните фотьойли пред прозореца с изглед към площадката за зимни кънки на Рокфелер Сентър. Щом се настаниха, взе ръката й в своята.

— Кати, идеята беше на баща ти, не моя.

— Не, Майк. Когато ти направи предложението, той всъщност те изпитваше. Ако си убеден, че е невинен, няма да се съгласиш, обясни ми той.

Майк се смути от гнева и обидата, които забеляза в погледа й. Нима беше права?

— Кати, аз съм журналист. Не е редно да съм запознат със защитата на баща ти. Ако влизам и излизам от апартамента ви, неизбежно ще чуя нещо, което не бива да знам. Както стоят нещата сега, ще кажа многократно на зрителите, че съм близък приятел на баща ти, но няма да говоря с него, докато делото не приключи.

— Можеш ли да помогнеш да се повлияе на общественото мнение, за да бъде оправдан… — Кати се поколеба, преди да продължи: — Когато го оправдаят, хората ще разберат, че е невинен, че е несправедливо обвинен.

— Кати, широката публика трябва сама да реши.

Кати Олдрич издърпа ръката си от неговата и се изправи.

— Трябва да се върна в „Чоут“ за есенния срок, но няма да го направя. Ще взема частен учител, за да не изоставам. Ще присъствам на процеса всеки ден. Татко има нужда от стабилен човек до себе си. Надявах се и ти да си там. Татко винаги е казвал, че си невероятно добър защитник. — И без да дочака отговор, тя се запъти бързо към вратата. Хвана дръжката, обърна се и добави: — Очаквам да привлечеш много зрители, Майк. Ако стане, положително ще получиш голяма премия.