Мери Хигинс Кларк
Сърце назаем (83)

83.

Сигурен, че Емили ще пусне Бес навън, и неспособен да чака повече, Зак отиде до вратата на задната веранда. Чу наблизо да се включва аларма, а после замириса на дим. Видя, че къщата на ъгъла гори. Кварталът скоро щеше да гъмжи от ченгета и пожарникари.

Отвътре се чуваше френетичният лай на Бес. Нямаше много време. Полицаят отвън хукна към пожара. Зак изтича към прозореца на мазето. Знаеше, че той води към къта с инструменти. Разби го с крак и бързо набута навътре парчетата стъкло. Провря се и скочи на пода.

Усети кръв по ръцете и лицето си, но не му пукаше. Беше стигнал края на пътя. Опипвайки в тъмнината, потърси чука — знаеше къде точно виси, — грабна го и хукна нагоре по стълбите. Отначало планираше да я удуши бавно, да усети как се гърчи в ръцете му, да я слуша как го умолява.

Но вече нямаше време за това. Дежурният полицай щеше да се върне всеки момент.

Облян в кръв, Зак отвори вратата към кухнята. Във всекидневната Бес лаеше ли лаеше. Той очакваше всеки момент кучето да се втурне към него, но в следващия миг чу мъжки глас.

Възможно ли е? Обидата, че Емили е с друг мъж, когато той идва да я посети, го зашемети. С безшумни стъпки, обут в кецове, той прекоси малкото разстояние и спря. Мъжът във всекидневната държеше опрян пистолет в главата на Емили и грубо я блъсна към един фотьойл.

Емили изкрещя:

— Няма да ти се размине, Били. Знаеш го много добре. Свършено е с теб, както е свършено и с Тед.

— Грешиш, Емили. Наложи да подпаля онази къща, за да отвлека вниманието на полицая. Всички ще решат, че откаченият Зак се е върнал да те довърши.

— Откаченият наистина се върна — извика Зак, преди да стовари чука върху главата на Били Трайън.

Пистолетът изгърмя в мига, в който входната врата беше разбита. Емили се свлече на пода, от крака й течеше кръв. Двама полицаи се нахвърлиха върху Зак, изтръгнаха чука от ръцете му и докато той стенеше, му сложиха белезници.

Почти загубила съзнание, Емили чу нечий писък:

— Господи, Били Трайън е мъртъв.