Мери Хигинс Кларк
Сърце назаем (62)

61.

Бел Гарсия не можеше да преживее факта, че Грег е осъден. Не мигна нито в петък, нито в събота. Миналата година гледа документален филм за затворите и мисълта, че Грег стои в подобна килия, я мъчеше.

— Дори майката на Натали му вярва. Защо глупавите съдебни заседатели приеха думите на онзи отвратителен крадец? Ако аз бях сред тях, сега Грег щеше да си е у дома, с детето си — повтаряше тя непрекъснато на Сал.

В събота вечерта той най-накрая избухна:

— Бел, стига вече! Писна ми да слушам. Престани. Чу ли? Стига вече!

После излезе и отиде на дълга разходка.

От друга страна, осемдесетгодишната майка на Бел — Нона „Нони“ Амаросо — нямаше търпение да чуе всичко. В неделя сутринта корабът, с който беше на круиз, акостира в Ред Хук, Бруклин. Бел я посрещна и на път за вкъщи говориха само за делото. Пред апартамента й, близо до техния, Бел предложи:

— Мамо, знам, че си уморена, но ела на вечеря при нас. Много ни липсваше. Само че няма да говорим за процеса. Както ти казах, Сал настръхва, щом чуе за него. — Като видя разочарованието на майка си, Бел бързо добави: — Всичко съм измислила. Сал има голяма транспортна поръчка за утре. Ще става рано и затова ще си легне рано. Ще ти звънна, когато заспи. Вероятно около десет. Да си облечеш робата и да се настаниш удобно, защото имам много да ти разказвам.

Не добави, че ще й поиска съвет за голямо решение, което й предстои да вземе.

— Нямам търпение — призна майка й. — Умирам да чуя всички подробности.

Нони пристигна за вечеря с цяла торба снимки от пътешествието. Понеже й беше забранено да говори за процеса, тя им описа подробно всеки ден от круиза.

„Олга и Герти веднага хванаха морска болест и се наложи да си сложат онези пластири, дето се лепят зад ухото. И аз имах, но въобще не го използвах…“

„Храната беше божествена. Всички постоянно преяждахме… Денонощно ни сервираха по нещо…“

„Лекциите бяха много интересни. Най-приятно ми беше, когато разказваха за китовете, делфините и какво ли още не…“

Сал обикновено понасяше търпеливо безкрайните разкази на тъща си, но сега дори не се преструваше, че слуша. Бел се стараеше да изглежда увлечена и дори искрено се възхити на поставената вече в рамка снимка: майка й, сияеща, в прекрасен нов костюм, позира до капитана.

— Искаш да кажеш, че този нещастник се снима с всички пътници? — невярващо попита Сал, включвайки се за секунда в разговора. Мислеше си, че сигурно има дни, в които на капитана му иде да скочи във водата.

— Да. Разбира се, когато са двойка или семейство, позират заедно. Но с момичетата искахме индивидуални снимки, за да оставим нещо на близките си, когато си отидем — обясни Нони.

Колко разумно, помисли си Сал. Никое от „момичетата“ не беше под седемдесет и пет.

След като приключиха с десерта и втората чаша чай, той предложи:

— Нони, сигурно си уморена от пътуването. Аз пък трябва да ставам много рано утре. Ако не възразяваш, ще те изпратя до вас сега.

Бел и майка й си размениха съзаклятнически погледи.

— Чудесна идея, Сал — съгласи се веднага Нони. — Добре е да си починеш, а и за мен е време. Ще ми е приятно отново да заспя в леглото си.

Час по-късно, малко преди десет, вратата на спалнята се отвори. Сал вече спеше дълбоко. Бел се настани в любимия си стол във всекидневната, притегли отоманката под краката си и набра номера на майка си.

През следващия час и половина проведоха задълбочен разговор, повтаряйки всички улики и показания. Колкото повече говореха и колкото по-често Бел чуваше майка си да повтаря, че Грег е осъден несправедливо, толкова по-силни терзания я обземаха. Макар Сал да отрича, почти съм сигурна, че Джими Истън работеше за него, мислеше си тя. Най-накрая реши да сподели с Нони съмненията си.

— Искаш да кажеш, че Джими Истън е работил за Сал?! — възкликна тя. — Сал доставял ли е нещо в апартамента на Грег?

— Едно време той правеше доставки от антикварен магазин, който фалира. Сигурно защото малцина купуват старини предмети. Аз самата не си падам по тях. Но доставките обикновено бяха за луксозните апартаменти в Ист Сайд — нареждаше Бел разтревожена. — Затова Сал се разстройва, когато говоря за процеса. Страхува се — въздъхна тя. — През годините е наемал какви ли не хора, когато му трябва допълнителна помощ. Винаги им плаща в брой. Не иска да се занимава с цялата допълнителна бумащина, ако ги вписва във ведомостта.

— Да не говорим за медицинските осигуровки — допълни Нони. — Ами те са цяло състояние. Знаеш как е: богатите стават по-богати, а нас само ни прецакват. Нали помниш колко дълго спестявах за това пътуването с момичетата. — Нони се закашля в продължение на няколко секунди. — Извинявай, алергията ми се обади. На кораба миришеше малко на плесен и това я провокира. Както и да е. Бел, не искам Сал да си има неприятности с данъчните, но ако Джими Истън е работил за него и е направил доставка в онзи апартамент, това обяснява откъде знае толкова подробности.

— Точно това ме измъчва — призна Бел, готова да се разплаче.

— Скъпа, не оставяш човек да лежи в затвора, ако можеш с една дума да промениш положението. Пък и ако благодарение на теб Грег излезе, обзалагам се, че ще напише чек за укритите данъци на Сал още на следващия ден. Кажи това на Сал. Кажи му, че трябва да постъпи, както е редно, а ако не иска — ти го направи.

— Напълно си права, мамо — съгласи се Бел. — Радвам се, че споделих тревогите си с теб.

— Да не забравиш да кажеш на Сал, че може да ми се довери. Умът ми е на място и мога да му помагам.

Бел съзнаваше, че точно това никога няма да се случи.

 

 

В понеделник Сал излезе рано сутринта. Бел взе количката за пране и незабавно слезе в мазето, където разполагаха с малко помещение. Именно там той държеше кашоните с документацията на транспортната му фирма от двайсет години насам. Макар да ненавиждаше да се занимава с бумащина, все пак беше отбелязал кой кашон от коя година е.

Натали Рейнс е мъртва от две години и половина, пресметна Бел. Ще започна оттам и ще се връщам назад. Натовари кашоните за двете години преди убийството в количката и с асансьора ги качи горе.

Във всекидневната започна да преглежда първия. След четирийсет и пет минути намери каквото търсеше. Сред книжата откри разписка за доставка на лампа с мраморен постамент в апартамента на „Г. Олдрич“ на адреса, споменат няколко пъти по телевизията. Разписката беше от трети март, тринайсет дни преди смъртта на Натали.

Стиснала малката хартийка в ръка, Бел се отпусна във фотьойла. Отлично помнеше всички важни дати, свързани с делото. Истън твърдеше, че на трети март се е срещнал с Грег в апартамента и е получил аванса за убийството на Натали.

Потрепери, като видя четливия подпис на лицето, приело доставката: Хариет Крупински — икономката на семейство Олдрич, пенсионирала се няколко месеца по-късно и починала около година след убийството на Натали.

Бел беше убедена с цялата си душа, че Джими Истън е занесъл лампата. Как е възможно Сал да го знае и да диша спокойно, запита се тя тъжно. Особено като се има предвид какво преживяват горкият човек и невръстната му дъщеря.

Продължи да търси и скоро откри неопровержимо доказателство, че Истън е работил за Сал. Намери го в опърпан телефонен тефтер с няколко десетки имена. Сред тях тя разпозна имената на хора, работили от време на време за Сал. Под буквата „И“ не откри нищо, но на „Д“ най-отгоре на страницата прочете „Джими Истън“ и телефонен номер.

Силно разочарована от Сал и доста разтревожена за него, Бел прибра документацията обратно в кашона, но задържа разписката и телефонния тефтер. Сложи кашоните в количката за пране и ги върна в мазето. Прецени, че ще е по-добре Сал да се обади с информацията, затова отново се отпусна във фотьойла и звънна на майка си.

— Мамо — подхвана тя с разтреперан глас, — Сал ме е излъгал. Прегледах документацията му. Джими Истън е работил за него. Има разписка за доставка в апартамента на Олдрич тринайсет дни преди Натали да умре.

— Боже, Бел, затова Сал изглежда така съсипан. Какво ще предприемеш?

— Веднага щом се прибере, ще му кажа, че знам, и ще се обадим на Майкъл Гордън. И още нещо, мамо. Сал положително ще изпита облекчение. Той е добър човек, но явно е много изплашен. А и аз също, мамо. Дали има опасност да тикнат Сал в затвора?