Мери Хигинс Кларк
Сърце назаем (54)

53.

Майкъл Гордън възнамеряваше да отиде във Върмонт през уикенда, за да поработи върху книгата си, но реши да остане в Манхатън заради Кати. Освен това съзнаваше, че няма да може да се съсредоточи върху прочути престъпления от XX век, когато само едно престъпление — убийството на Натали — обсебваше съзнанието му.

Телефонното обаждане до кабинета му.

Въпросът за награда.

За вярване ли беше? Наистина ли някой ще съумее да докаже, че Джими Истън е бил в апартамента на Грег по друг повод?

Допускаше, че обаждането е фалшиво, но, от друга страна, Грег и адвокатите му смятаха, че ако Истън е влизал в апартамента, то е било, за да поправи или достави нещо.

Ами наградата, питаше се Майк, докато изпълняваше поредното упражнение в „Атлетичен клуб“ на Сентрал Парк Саут. Спомена ли думата „награда“ в ефир, ще последват стотици обаждания, а това само ще породи неоснователна надежда у Грег, Кати и Алис…

Прехвърли се на пътеката за тичане, но не преставаше да разсъждава. Направо се изуми от вестникарските публикации за сърдечната трансплантация на Емили Уолъс. Хората от неговия екип подробно проучиха биографията й, в случай че приеме да гостува в „Съдилища“, но този факт не беше отбелязан. Научиха само, че съпругът й, капитан в армията, е загинал преди три години в Ирак.

Знаеше, че след решението на съда Ричард Мур потегли към Ню Йорк, за да поговори отново с Кати и Алис. Можеше да се досети какво ще им каже: че ще последва обжалване ще наблегне на това, че половината зрители на „Съдилища“ са на страната на Грег. Проблемът обаче беше, че в момента Мур не разполагаше със сериозни доводи за обжалване.

Но ако обаждането е истинско? Ако някой разполага с доказателства, че Джими Истън е влизал в апартамента преди смъртта на Натали, Ричард щеше да получи основания да поиска нов процес…

Каква награда да предложа? Пет хиляди? Десет хиляди? Двайсет и пет хиляди?

Такива мисли се въртяха в главата му на път към съблекалнята.

Майк излезе от клуба и отиде да обядва в ресторанта до него. Седна на маса до прозореца с изглед към Сентрал Парк. Дърветата бяха обагрени в червеникаво, оранжево и златисто. Файтоните бяха заети. Такива есенни дни — слънчеви, но с лек ветрец — примамваха хората на разходка в парка, на пързалката или пък да потичат.

Ако не се стигне до нов процес или до успешно обжалване, Грег никога няма да мине по тези алеи, никога няма да се срещне с мен в клуба, даде си сметка Майк. Най-вероятно на следващото събиране на ръководството щяха да го изключат от клуба. Но това бе най-малкият от всичките му проблеми, разбира се.

Майк си поръча хамбургер и чаша вино. Изведнъж чудовищността на онова, което бе сполетяло приятеля му, проникна до последното кътче на съзнанието му. Знаех, че ще го обявят за виновен, но когато видях да му слагат белезниците, все едно тон тухли се стовари върху мен, призна той. Сега, като гледам как тези хора се наслаждават на Сентрал Парк, започвам донякъде да разбирам какво е да загубиш напълно свободата си.

Ще предложа наградата лично от себе си, реши той. Ще я обявя в уебстраницата. Ще бъде достатъчно голяма, та който разполага с някаква информация, да не се притеснява, че ще злепостави човек, който е наел Истън и му е платил на ръка.

Двайсет и пет хиляди долара ще съблазнят всекиго. Убеден, че е взел правилно решение, Майк се захвана с хамбургера, който сервитьорът постави пред него.

 

 

В събота вечерта, непосредствено преди да излезе да вечеря с приятели, Майк звънна в апартамента на Грег. Вдигна Алис Милс.

— Когато се прибрахме вчера, Кати беше ужасно разстроена. Ричард Мур се обади на познат лекар в съседната сграда. Предписа й успокоително. Днес спа до обяд, събуди се и започна да плаче. Но по-късно минаха нейни приятелки и това й помогна. Отиде с тях на кино.

— Утре ще ви заведа на обяд — обеща Майк. — Знаеш ли кога пускат на свиждане в затвора?

— Ричард ще ни каже кога можем да посетим Грег. Кати твърдо е решила да види баща си, преди да се върне на училище след два дни. Ще й бъде полезно да влезе отново в някакъв ритъм.

— А ти как се справяш, Алис?

— Физически не съм зле за човек, който гони седемдесет и една. Емоционално няма какво да ти обяснявам. Видя ли сутрешните вестници?

— Да.

Майк се досети какво ще последва.

— Не се гордея с избухването си в съда — продължи Алис. — Но не можах да се въздържа. И определено не биваше да правя намек за сърцето на Емили Уолъс.

— И аз не знаех, че е преживяла трансплантация — увери я Майк. — От онова, което подразбрах след това, малцина са били наясно. Първоначално са сменили аортната й клапа, а трансплантацията е последвала толкова скоро след това, че повечето й приятели са останали в неведение за втората операция. А и тя очевидно не е разгласявала факта.

— Ще ми се да не бях споменавала сърцето й, когато избухнах. Но това не променя дълбокото ми убеждение, че Емили Уолъс е наясно, че Грег е невинен.

— Трудно е да се предположи, като знаем как му се нахвърли на свидетелската скамейка.

— Опитваше се да убеди себе си, не съдебните заседатели, Майк.

— Алис, откровено казано, малко се увличаш.

— Знам, че ти звучи странно. Ричард спомена, че ще обжалва. На Кати това й подейства добре, но не са ли само приказки?

Майкъл Гордън реши да не й казва за телефонното обаждане на потенциален нов свидетел, докато не се видят за обяд на следващия ден.

— Алис, предвид сегашните обстоятелства, не намирам основания за обжалване. Но ще обявим награда за всяка информация, която би довела до нов процес. Ще ти разкажа всичко. Да спрем дотук.

— Добре. Приятна вечер, Майк.

Щом затвори телефона, той отново се замисли. Колко убедена бе Алис, че Емили Уолъс вярва в невинността на Грег.

Поклати глава, пусна телефона в джоба си и се отправи към вратата.

В същото време, сама в апартамента на Парк Авеню, Алис Милс отиде в стаята за гости, която сега беше нейна и където беше оставала понякога, когато Грег и Натали бяха женени. От едно чекмедже извади снимката на Емили Уолъс, която изряза от сутрешния вестник.

Очите й отново се изпълниха със сълзи и тя с треперещ пръст докосна гърдите на Емили, където биеше сърцето, спасило живота й.