Мери Хигинс Кларк
Сърце назаем (53)

52.

Дългите години, през които се укриваше, научиха Зак на предпазливост. След срещата с Хенри Линк се прибра вкъщи, вечеря рано и замисли как да се върне, за да прибере вана. Не биваше да вика такси, защото щяха да запишат поръчката.

Извървя половин километър до Феър Лон и се качи на автобус. Оттам извървя още половин километър до дома на Линк в Рошел Парк. Молеше се Хенри да не го забележи, за да не излезе и отново да му надуе главата.

Когато отвори вратата и запали вана, старецът не се виждаше никъде. На шосе №17 пое на юг и се отправи към отклонението, което щеше да го отведе на летището в Нюарк. Там щеше да остави вана на паркинга. Планираше да вземе такси до Феър Лон и продължи към вкъщи пеша.

Върна се в своя квартал към девет без петнайсет. Погледна къщата на Маделин Кърк. Имаше същото изложение като неговата. Затова прецени, че в момента свети в стаята до кухнята на любопитната бабичка. Вероятно гледа телевизия и чака да започне „Издирване на беглеца“ в девет.

Дали имат нещо ново за мен? Дали обръщат внимание на обажданията и на случайна информация от зрители?

Зак зави по алеята си, но изведнъж се закова на място.

Ако Кърк е гледала миналата седмица, значи все още не се е обадила с информация, защото ченгетата вече щяха да са по петите му. Но ако е гледала и не е сигурна дали да позвъни, може да се реши, ако тази вечер види нещо ново за него. Човек никога не знае…

Трябваше да е сигурен. Но първо е добре да си вземе ръкавици от вкъщи, за да не оставя пръстови отпечатъци. Влезе бързо, взе стегнати кожени ръкавици от дрешника до входната врата и ги нахлузи.

Навън вече се спускаше мрак, което го улесни да мине незабелязано през живия плет между неговата къща и тази на Кърк. Приведе се и надникна през прозореца.

Крехката Маделин Кърк седеше по нощница в кресло, метнала завивка през коленете си. На дървената масичка до нея забеляза телефон, молив и малък бележник.

Зак виждаше добре екрана, а звукът беше толкова силен, че той чуваше почти всяка дума. Наближаваше девет. Говорителка обяви, че следва предаването „Издирване на беглеца“.

Зак не се съмняваше в безпогрешността на инстинктите си. Не биваше да чака повече, за да види дали тя ще си запише телефоните. Остане ли отвън и тя набере, рискуваше да не успее да я спре навреме.

Някъде трябва да има открехнат прозорец или отключена врата, помисли си той. Докато обикаляше около къщата, не забеляза жици — значи нямаше аларма. На задната страна на къщата намери каквото търсеше: леко открехнат прозорец на партера. Погледна вътре и видя, че е на малка баня. Имам късмет, зарадва се той. А и вратата е затворена няма да ме види, когато се вмъкна нито ще ме чуе. Щом е пуснала толкова силно звука на телевизора, сигурно е глуха.

Сряза мрежата с джобното си ножче. Вдигна прозореца достатъчно, за да влезе, повдигна се на пръсти, хвана се за перваза и се прехвърли.

С безшумни стъпки мина по коридора и влезе в стаята. Столът на Маделин Кърк беше обърнат с гръб към него.

„Издирване на беглеца“ беше започнало и водещият, Боб Уорнър, даваше нова информация за Зак.

— От миналата седмица насам получихме множество обаждания. Досега нямаме нови следи, но не се отказваме. — Компютърните изображения, включително и онова, което много приличаше на него сега, минаха по екрана. — Вижте го отново — подканваше Боб Уорън. — И не забравяйте: този тип обича да сади жълти хризантеми около дома си. Ето отново номера, на който да ни се обадите.

Докато номерът се изписваше на екрана, Зак чу как Маделин Кърк възкликна:

— Права бях! Права бях!

Тя се присегна да вземе молива и бележника и в това време Зак я потупа по рамото.

— Знаеш ли, бабо, наистина си права. Жалко за теб.

Маделин Кърк нададе ужасен писък, когато Зак я стисна за врата.