Мери Хигинс Кларк
Сърце назаем (46)

45.

Следовател Били Трайън очевидно се радваше на тържеството по случай петдесет и третия си рожден ден в „Соларис“ — популярен ресторант на ъгъла до съда на окръг Бергън. Прегърнал новото си гадже — Дона Удс, — той коментираше колко е приятно да се откъснеш от напрежението, съпътстващо очакването на решението на съдебните заседатели.

— С Джак посветихме доста време на този случай — изфука се той. — Жалко, че не може да дойде тази вечер. Синът му има някакъв мач.

— Били, мислех, че не харесваш Джак — обади се Дона простодушно. — За какво ти е тук?

Искрено развеселена от очевидното смущение на Трайън, който хвърли гневен поглед към гаджето си, Емили мигом се почувства сродна душа с Джак. Жалко, че нямам дете, което играе мач тази вечер, помисли си тя. Бих предпочела да съм на всяко друго място.

Около масата бяха двама помощник-прокурори, двама детективи ветерани и следовател Триш Фоли, онази, която бе написала бележката.

Триш е добра приятелка, помисли си Емили, но няма представа какви чувства храня към Били Трайън. Несъмнено ме покани, за да ми спести притесненията по случая „Олдрич“. Решила е, че е по-добре да изляза тази вечер. Но аз определено предпочитам да съм вкъщи с Бес, въздъхна тя.

Днес не беше виждала Тед Уесли, но знаеше, че е в кабинета си. Леко се изненада, че не се отби да я види. Обикновено наминаваше, когато се водеше важно дело.

Били Трайън, все още притеснен от нетактичния коментар на Дона, се опита да смени темата:

— Хайде, Ем, престани да се притесняваш. С такъв образцов гражданин като основния си свидетел ще получиш обвинителна присъда — пошегува се той. — Показанията му как е написал писмо на Олдрич, че се отказва от уговорката, но задържа „невъзвръщаемия аванс“, бяха бижу. Тази формулировка ми хрумна на мен и той я използва. Добре разсмя залата.

— На теб ти е хрумнало?! — смая се Емили.

— Разбираш какво имам предвид. На първия разпит той каза, че в писмото си до Олдрич го предупредил, че няма да върне парите. Пошегувах се защо да не го нарече невъзвръщаем аванс. Затова така се изрази, докато даваше показания.

— Здравейте, всички — чу се гласът на Тед Уесли. Придърпа стол и седна. Не го бяха забелязали да се приближава, но очевидно бе дочул последната реплика на Били. — Да оставим тази тема — предложи той грубо. — Няма защо да си създаваме проблеми.

Честит рожден ден, Били, помисли си Емили саркастично. Внимателно се вгледа в лицето на прокурора. Нещо го тормози, прецени тя. Дали е гледал „Съдилища“ снощи? Гледал го е, обзалагам се, и едва ли е останал доволен от резултата: половината зрители са на мнение, че неговата служба преследва невинен човек. Не е най-добрият имидж за следващия главен прокурор на Съединените щати.

Поздрава си Тед отправи към цялата маса и тя не получи обичайното по-дружелюбно внимание. Трябваше да го очаква. Тед се държеше добре, когато всичко е наред. Правеше го не само с нея, а с почти всички. Ако Олдрич бъдеше признат за виновен, щеше да последва доста добро отношение: сърдечни усмивки и слънчеви дни.

Триш се опита да възстанови празничното настроение, провалено от коментара на Дона.

— Е, Били, какво би искал най-много за рождения си ден? — попита тя жизнерадостно.

— Какво бих искал? Чакай да видя. — Трайън очевидно също се опитваше да отдалечи разговора от темата за Истън. — Да продължа да правя каквото мога, за да залавям лошите, да спечеля от лотарията, за да си купя хубав апартамент на Парк Авеню, и да гостувам на братовчед си, новия главен прокурор, във Вашингтон. — Погледна към Тед и се усмихна. — Искам да видя какво е да вдигна крака върху твоето бюро.

Тед Уесли обаче явно не бе в настроение за шеги.

— Както те предупредих, мога да остана само няколко минути — рече той. — Приятно изкарване на вечерта. — Изправи се рязко и си тръгна.

Така и не честити рождения ден на братовчед си, отбеляза Емили. Сервитьорът раздаде менюта. Поръчаха и напрежението започна да се стопява за всички, освен за рожденика, който все още беше силно смутен от думите на гаджето си и от хладината на братовчед си. Като вятърничава особа, Дона не забелязваше нищо и очевидно се забавляваше.

Храната беше изключително вкусна. С напредването на вечерта Били сякаш преодоля гнева си. Шегуваше се, че Дона, която пиеше само сода, ще му бъде личен шофьор, и изпи четири големи чаши вино.

За десерт получиха торта и кафе. Вече се канеха да си вървят, когато Триш тържествено съобщи, че главният прокурор е поръчал да пишат сметката на негово име.

— Такъв е братовчед ми — ухили се Били. — Най-добрият ми приятел от детинство.

А ти всячески го злепоставяш, помисли си Емили. Дано в бъдеще е по-далеч от него. Не можеше да забрави неприятната изненада от наученото тази вечер. Първо — явно Били не се разбираше с партньора си Джак Розен, един чудесен и етичен следовател. Второ — беше въоръжил Истън с реплика, която той използва при показанията си.

И последно — за рождения ден си пожела „да продължи да прави каквото може, за да залавя лошите“.

„Каквото може“, повтори наум Емили.

Това пък какво означаваше?