Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Just Take my Heart, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,2 (× 17гласа)

Информация

Сканиране
Internet(2014)
Разпознаване и корекция
egesihora(2014)

Издание:

Мери Хигинс Кларк. Сърце назаем

ИК „Бард“, София, 2009

Редактор: Боряна Даракчиева

Коректор: Надежда Петрова

ISBN: 978-954-655-060-6

История

  1. —Добавяне

36.

В понеделник сутринта Емили приключи заключителната си пледоария непосредствено преди обедната почивка. Мур даде най-доброто от себе си, помисли си тя, но не успя да намери правдоподобно обяснение за чекмеджето. Напусна съдебната зала почти уверена, че Грег Олдрич ще попадне в затвора. Съдебните заседатели щяха да започнат обсъжданията на следващия ден. Колко ли време щеше да им е нужно, за да стигнат до решение. Потреперваше при мисълта, че ако не постигнат единодушие, ще се наложи отново да преживее всичко това.

На път за вкъщи се отби в супермаркета смяташе да купи само мляко, супа и хляб, но се спря пред щанда за месо. Мисълта за пържола и печен картоф за вечеря, особено след всичката бърза храна през последните няколко месеца, изведнъж й се стори изключително примамлива.

Усети как я обзема пълно изтощение, щом застана на касата. Когато стигна до дома си петнайсет минути по-късно, вече се питаше дали ще има сили да приготви пържолата.

От колата на Зак нямаше и следа, но тя се сети, че той вече работи в друга смяна. Обилният дъжд, който не престана почти през целия ден, беше полял добре новите цветя. Докато ги гледаше, тя изпита неприятно чувство.

Извади продуктите от торбата и пусна Бес да потича из задния двор за няколко минути. После се качи в спалнята. Облече старо памучно долнище на анцуг и тениска с дълги ръкави и се изтегна на леглото. Бес се сгуши до нея и тя придърпа завивката върху двете.

— Бес, добре се постарах. Ще видим какво ще стане — промърмори тя и затвори очи.

Спа цели два часа и се събуди от собствения си глас.

— Моля те, недей… Недей…

Седна сепната в леглото. Полудявам ли, запита се тя. Какво сънувах?

И тогава се сети. Бе изплашена и някой се опитваше да я нарани.

Даде си сметка, че трепери.

Видя, че Бес също се е стреснала, придърпа я и прошепна:

— Бес, така се радвам, че си тук. Сънят беше доста истински. И плашещ. Единственият човек, за когото знам, че би искал да ме нарани, е Грег Олдрич, но определено не се страхувам от него.

Изведнъж я порази една мисъл: и Натали не се е страхувала от него. Тя също е вярвала, че той не би я наранил.

Господи, какво става с мен, запита се Емили нервно. Погледна часовника. Беше осем без десет. Беше време е да си приготви прилична вечеря, да прочете вестника и да гледа „Съдилища“.

Да видим дали Майкъл Гордън е все така убеден, че приятелят му е невинен, помисли си тя.