Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Just Take my Heart, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,2 (× 17гласа)

Информация

Сканиране
Internet(2014)
Разпознаване и корекция
egesihora(2014)

Издание:

Мери Хигинс Кларк. Сърце назаем

ИК „Бард“, София, 2009

Редактор: Боряна Даракчиева

Коректор: Надежда Петрова

ISBN: 978-954-655-060-6

История

  1. —Добавяне

31.

В девет вечерта в събота Зак, разположил се във всекидневната така, че да вижда алеята пред дома на Емили, смени канала, за да гледа „Издирване на беглеца“. Няколко бири помогнаха да успокои нервите си, а беше изморен от работата по двора и засаждането на хризантемите. Питаше се дали Емили е забелязала колко добре изглеждат жълтите храсти край алеята.

Прозвуча сигналът за начало на предаването.

— Тази вечер ще представим три фрагмента от стари случаи — обяви водещият Боб Уорнър. — Първият е за издирвания от две години мъж, известен като Чарли Мюр. Може би си спомняте предишните два фрагмента за него. Първият беше непосредствено след масовото убийство в Де Мойн, Айова, преди две години и фрагмента от миналата година. Според полицията разводът силно огорчил Мюр, а когато съдията присъдил къщата на съпругата му, той много се разстроил. Твърдят, че това е причината да убие жена си, децата й и майка й. Докато открият труповете, той изчезнал и оттогава е в неизвестност. Следващият фрагмент разкрива нови потресаващи факти. Той е виновен и за убийствата на две други жени — съответно първата и втората му съпруга. Първата — Лу Гъртър — убива в Минесота преди десет години. А втората — Уилма Крафт — в Масачузетс преди седем. По време на трите му известни досега брака той е използвал различна самоличност и е променял външния си вид. В Минесота се подвизавал като Гюс Олсън, а в Масачузетс — като Чад Руд. Дори не знаем какво е истинското му име. — Уорнър направи пауза и промени тона: — Останете с нас и ще чуете още за тази невероятна история. Ще се видим отново след рекламите.

„Още се занимават с мен, помисли си Зак с презрение. Но трябва да им отдам дължимото — свързали са ме с другите два случая. Миналия път още не бяха стигнали дотам. Е, да видим как според тях изглеждам сега.“

Докато течаха рекламите, той стана да си вземе още една бира. Беше готов да се посмее на образите, които щяха да последват, но се чувстваше и леко неспокоен. Фактът, че са го свързали със случаите в Минесота и Масачузетс, го тревожеше.

С бира в ръка, той се настани отново пред телевизора. Предаването продължаваше. Уорнър показа снимки на третата му жена — Шарлот, заедно с децата й и майка й. Последваха снимки на Лу и Уилма. Описа подробно бруталните убийства. Шарлот и семейството й бяха застреляни, а Лу и Уилма — удушени.

За изненада на Зак, Уорнър показа негови снимки, предоставени от близки на жертвите. Те бяха правени в рамките на десетте години, докато той шеташе между Минесота, Масачузетс и Айова. Ето го ту с брада, ту гладко обръснат, ту с дълга коса, ту с къса. Имаше го с тъмни очила, с очила за четене или без очила. На някои снимки беше много слаб, на други — пълен, после пак слаб.

Уорнър продължи да показва и компютърни портрети как би изглеждал Чарли Мюр като по-възрастен: със или без очила, със или без брада. За ужас на Зак една от тях поразително приличаше на него. Но никой, който гледа шоуто, не би запомнил всички снимки, успокояваше се той.

— Като се има предвид с какво се е занимавал преди, профайлърите от ФБР са на мнение, че сега той работи в склад или фабрика — продължи Уорън. — За кратко е работил и като помощник-електричар. Знаем и че обича да работи в двора и се е гордеел със създадените от него градини. Разполагаме със снимки от домовете му и сега ще ви ги покажем. И трите са правени през есента и, както виждате, той има слабост към жълти хризантеми. Неизменно сади такива край алеите.

Зак скочи от стола с писък. Обезумял хукна навън, грабна лопата и започна да изкоренява храстите. Съобрази, че лампата на верандата осветява алеята, и отиде да я изгаси. Работеше на тъмно и едва си поемаше дъх. Изкореняваше цветята и ги пъхаше в найлонови чували. Очакваше Емили да се появи всеки момент, а не искаше тя да види с какво се занимава.

Вероятно е забелязала хризантемите следобед и ще се зачуди защо ги няма сега, разсъждаваше той. Първата му работа сутринта ще бъде да купи нови цветя и да ги засади.

Какво ли ще си помисли Емили? Ще чуе ли в службата си някакви коментари за предаването? Дали съсед или някой от склада е видял изобличаващата снимка? Ще се сети ли, че от две години живее тук — точно откакто изчезна от Де Мойн?

Зак тъкмо изтръгна последния храст, когато Емили зави с колата по алеята. Той се сви в тъмния ъгъл на къщата и я проследи как излезе и бързо тръгна към входната врата. Имаше ли вероятност там, където е била, да е гледала предаването? Дори само да го е зърнала, професионалните й инстинкти щяха да задействат. Ако не веднага, то съвсем скоро.

Зак осъзна необходимостта да ускори подготовката и да се разкара оттук много по-рано, отколкото предвиждаше.