Мери Хигинс Кларк
Сърце назаем (22)

21.

Зак бе излъгал Емили, че работното му време е променено. Следователно тя не биваше да вижда нито него, нито колата му, когато се връщаше от съда. А сега, по време на процеса, заседанията приключваха в четири часа и тя се прибираше рано — между пет и половина и шест. Значи след работа той трябваше да се мотае навън, докато се стъмни, и да се надява да не го зърне как вкарва колата в гаража.

Още една причина да негодува срещу нея.

Скоро след като й върна ключа, тя постави резе на вратата на задната веранда. Откри го, когато след около седмица се опита да се промъкне в къщата й. Обади се в склада да каже, че е болен. Копнееше отново да докосва вещите на Емили. Пробва да проникне в дома й една сутрин, след като тя излезе, но новото резе му попречи. Тя беше прекалено тъпа да съобрази, че с направил ключ и за входната й врата. Само че той се страхуваше да се възползва от него. Съзнаваше колко рисковано е да го видят на предната й веранда. Псе ще се намери някой любопитен съсед да го забележи.

Единственият жив контакт, който имаше с нея засега, беше да я слуша какво говори сутрин на Бес в кухнята. Обмисляше идеята да постави микрофони и дори камери на няколко места из дома й, но си даваше сметка за опасността. Достатъчно бе тя да намери дори една камера, за да докара на мига цял взвод специалисти от службата си да претърсят из основи къщата. Беше почти сигурен, че не е забелязала миниатюрния микрофон в шкафа над хладилника. Не попадаше в полезрението й.

Прикривай се и не се натрапвай, напомни си Зак. Никога не се натрапвай. Щом настъпи моментът, ще направя необходимото и после изчезвам. Така успях в Айова, в Северна Дакота и в Ню Мексико. С Шарлот, Лу и Уилма.

Лу и Уилма нямаха роднини наблизо, когато ги ликвидира.

Щом моментът за Емили настъпеше, той трябваше да изчезне от Ню Джърси. Започна да обмисля къде да се премести.

Една сутрин, през третата седмица на процеса, Зак наблюдаваше през процепите на щорите как Емили си налива кафе, а после скача бързо на крака.

— Бес — чу я той да казва, — няма време за губене. Днес е денят. Грег Олдрич ще седне на свидетелската скамейка и аз ще го разпитвам. Ще го направя на кайма. — Мина край хладилника на път за горния етаж. Забави крачка, обърна се и каза: — Бес, може да съм луда, но ми е жал за него. Май не съм на себе си.