Мери Хигинс Кларк
Сърце назаем (17)

16.

Зак съзнаваше, че е допуснал огромна грешка. Емили не биваше да го заварва да гледа телевизия на верандата й. В очите й тутакси се появи тревожно изражение и тя доста хладно му благодари, че се е погрижил за Бес.

Зак знаеше, че единствената причина тя да не се откаже от уговорката им досега е процесът. Съзнаваше го отлично и не се съмняваше, че съвсем скоро ще намери причина да го разкара. Очакваше дори да направи нещо по-лошо: да назначи проверка за него. В края на краищата тя беше прокурор. В никакъв случай не биваше да събужда подозренията й.

През месеците докато обмисляше отмъщението си срещу Шарлот, майка й и децата й, той избра за новата си идентичност името Закъри Ланинг. Стараеше се никога да не мисли за другите си имена, макар че те понякога изплуваха в съня му.

В Де Мойн действаше като Чарли Мюр и в онзи живот работеше като електротехник и пожарникар-доброволец. Шарлот беше третата му съпруга, но той не й съобщи този факт. Използва спестяванията си, за да й купи къща. Чарли и Шарлот — звучеше така мило и приятно. После, след две години, тя го изрита. Майка й дойде да живее с нея и децата. Настани се в къщата ми, припомни си той, макар че докато аз живеех там, дори не идваше на гости. Шарлот поиска развод и съдията приписа къщата на нея, а него осъди да плаща издръжка, защото тя твърдеше, че е изоставила добра работа, за да стои вкъщи и да му готви. Шарлот беше лъжкиня. Тя ненавиждаше работата си.

После откри, че тя излиза с един от другите пожарникари — Рик Морган. Дочу го да се хвали, че тя е напуснала мъжа си, защото се страхувала от него и го намирала за странен…

Зак с истинска наслада наблюдаваше как Емили Уолъс прекара цялото лято в подготовка за процеса целта й бе да осъди един мъж, защото убил съпругата си. И ще успее, помисли си Зак много е умна. Но не бе достатъчно умна да знае, че е убил пет души наведнъж! Изпитваше гордост от факта, че името и снимката на Емили са във всички медии все едно правеха комплимент и на него.

Никой не е по-близо до нея от мен, мислеше си той. Проверявам имейлите й, претърсвам бюрото й, докосвам дрехите й, чета писмата, които съпругът й е писал от Ирак. Познавам Емили по-добре от самата нея.

Засега обаче се налагаше да предприеме нещо, за да потуши съмненията й. Обиколи из квартала и намери гимназистка, която търсеше някаква работа за след училище. В петък вечерта, в края на втората седмица от процеса, видя Емили да се прибира и я спря, когато слезе от колата.

— Емили, много съжалявам. За известно време ме прехвърлиха в смяната от четири до единайсет в склада — излъга той. — Няма да съм ти от помощ за Бес.

Стана му истински неприятно, когато забеляза облекчение в погледа й. После й разказа за момичето от съседната улица, готово да поеме разходките и храненето на Бес поне до Деня на благодарността, когато започва репетиции за училищната пиеса.

— Зак, много си мил — увери го Емили. — Сега обаче ще се връщам по-рано и няма да ми трябва помощ.

Само дето не добави „никаква“. Зак се досещаше, че Емили никога няма да допусне чужд човек да влиза и излиза от дома й.

— Ето ти номера й за всеки случай. Ето и ключа — подаде го Зак и, избягвайки да я погледне, добави срамежливо: — Гледам „Съдилища“ всяка вечер. Страхотно се справяш. Нямам търпение да видя как ще се държиш с този тип Олдрич, когато застане на свидетелската скамейка. Явно е отвратителен човек.

Емили се усмихна в знак на благодарност и пъхна ключа в джоба си. Много щастлив завършек, мислеше си тя, докато се качваше по стъпалата към предната веранда. Чудех се как да сложа край на създалото се положение, а ето че той го направи вместо мен.

Зак я наблюдаваше с присвити очи как се отдалечава. Както Шарлот го изхвърли от къщата му, така и Емили го изхвърляше от живота си. Не се получи, както се надяваше — да разреши на момичето да й помага с кучето, а после с радост да се възползва отново от неговите услуги. Явно това нямаше да се случи.

Обзе го познатият гняв и той взе решение: „Ти ще си следващата, Емили. Не търпя да ме пренебрегват. Никога не съм го понасял и няма да го допусна.“

С влизането в къщата Емили изпита необяснима тревога и заключи вратата два пъти. Отиде на задната веранда, за да пусне Бес от кошарата, и й хрумна, че няма да е зле да купи резе за вратата.

Защо ме налягат такива лоши предчувствия, озадачи се тя. Вероятно заради процеса.

Толкова много говоря за Натали, че сякаш се сливам с нея.