Мери Хигинс Кларк
Две малки момиченца в синьо (90)

90

Свит в колата, Пайд Пайпър слушаше радиото. Последните новини, повтаряни на всеки няколко минути, съобщаваха, че Кати Фроли може би все още е жива. Издирваха се двама заподозрени — бивш затворник на име Клинт Даунс и неговата приятелка Анджи Еймс. Жената най-вероятно пътуваше с дванадесетгодишен тъмнокафяв микробус „Шевролет“ с номера от Кънектикът.

След като първият момент на паника отмина, Пайд Пайпър пресметна трезво възможностите си. Можеше да отиде до летището и да се качи на самолета, това вероятно бе най-умното, което можеше да направи. Но все пак съществуваше възможност, макар и съвсем малка, Лукас да е разкрил самоличността му пред Клинт Даунс. В случай че федералните арестуват Клинт, той не би се поколебал да го предаде за полека присъда. Не можеше да поеме подобен риск.

На паркинга пристигаха и си тръгваха коли. С малко повече късмет щеше да види Клинт, преди да стигне до стаята на Анджи. Трябва пръв да говори с него.

Час по-късно търпението му бе възнаградено. Един седан бавно се пъхна в паркинга, премина покрай едната редица коли, после покрай другата, сетне спря на празното място близо до буса на Анджи. Едър и тежък мъж излезе от колата. Само за миг Пайд Пайпър също се измъкна от своята и бързо се озова до него. Клинт се обърна, ръката му посегна към джоба на якето.

— Няма нужда да вадиш пистолета — изрече Пайд Пайпър. — Дошъл съм да ти помогна. Планът ти е неосъществим. Не можеш да продължиш с този бус.

Стреснатият поглед на Клинт бе заменен от лукаво разбиране.

— Значи ти си Пайд Пайпър.

— Да.

— След всички рискове, които поех, време беше да се срещнем. Кой си ти?

О, той не знае кой съм, осъзна Пайд Пайпър, но вече бе много късно. Трябваше да се сети по-рано. Трябваше да вярва повече на Лукас, той не би го издал.

— Жената е вътре — посочи стаята на Анджи. — Кажи й, че съм тук, за да ви помогна да избягате. Каква кола караш?

— Задигнах я от един паркинг. Собствениците отидоха на кино. Поне няколко часа ще съм в безопасност.

— Тогава товари жената и детето на тази кола и се махай оттук. Постъпи с тях както сметнеш за необходимо. Аз ще те следвам и след като приключиш, ще те кача на моя самолет. Ще те оставя в Канада.

Клинт кимна.

— Тъпата кучка е виновна, тя развали всичко.

— Все още не до края — увери го Пайд Пайпър, — но я разкарай оттук, преди да е станало наистина прекалено късно.