Кристофър Райх
Правилата на измамата (82)

80.

— Как ще го открием? — попита Джонатан.

— Подай ми лаптопа от задната седалка — помоли Ема.

Джонатан намери компютъра й и го включи.

— Същата парола ли?

— Същата. Знаеш ли, че изкара акъла на всички, когато успя да разгадаеш онзи код. Сега ще се наложи да преустроят цялата „Интел Линк“ система заради теб — рече Ема.

— Не мога да преценя дали това е хубаво, или лошо.

Движеха се покрай Цюрихското езеро. Часът беше шест вечерта. По планинския склон блещукаха светлинки като в приказен пейзаж. По време на пътуването им Ема се отпусна и най-после реши да проговори. Не толкова за миналото си, колкото за това, как бе успяла да го открие и за намерението на Джон Остин да взриви пътнически самолет. Това явно беше първата стъпка към запълването на зейналата помежду им пропаст…

Ема му обясни как да отвори софтуерната програма. На екрана се появи подробна карта на Швейцария.

— Вкарай инициалите Ф. Д.

В покрайнините на Цюрих се появи мигаща червена точка. Мащабът на картата се увеличи до ниво улици.

— Какво е това? — попита той.

— Проследяващо устройство с много висок обхват — отвърна Ема. — Сложих го на автомобила на Фон Даникен преди три дни. Трябваше да го наблюдавам. Сигналът от колата му се изпраща до сателит и оттам се връща при нас.

— Не си скучала.

Ема се усмихна загадъчно.

— Къде се намира?

— Съвсем наблизо.

— Глатбруг?

Джонатан впери поглед в картата.

— Откъде знаеш?

— По дяволите! — Ема натисна газта до дъно.