Метаданни
Данни
- Серия
- Джонатан Рансъм (1)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Rules of Deception, 2008 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Калина Иванова Кирякова, 2008 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,3 (× 8гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Кристофър Райх. Правилата на измамата
Американска. Първо издание
ИК „Хермес“, София, 2008
Редактор: Даниела Атанасова
Коректор: Йорданка Траянова
ISBN: 978-954-26-0683-3
История
- —Добавяне
78.
— Не — каза Фон Даникен в слушалката. — Не разполагаме с информация за конкретна заплаха. Знаем само, че в страната се подвизава терористична клетка, която цели разрушаването на пътнически самолет на наша територия. Нямаме представа кои са, нито пък къде се намират в момента. Но, повтарям, със сигурност знаем, че са тук, по всяка вероятност в Цюрих или Женева. Всички събрани доказателства сочат към заговор за нападение над самолет — във въздуха или на пистата — в рамките на следващите четиридесет и осем часа.
Фон Даникен разговаряше с директора на Федералната служба за гражданска авиация — организацията, която имаше последната дума по всички въпроси, касаещи пристигащите и заминаващи полети по швейцарските летища. Човекът бе негов приятел и бивш сътрапезник в армията, но при проблеми от подобна величина приятелството минаваше на заден план.
— Правилно ли те разбирам, Маркус? Искаш от нас да затворим всички големи летища в страната до второ нареждане, така ли?
— Да.
— Но това означава да анулираме всички излитащи полети и да пренасочим пристигащите полети от Франция, Германия и Италия.
— Наясно съм с това — каза Фон Даникен.
— Става въпрос за над сто полета и то само за тази вечер. Имаш ли представа какъв хаос би настъпил в цялата европейска мрежа за управление на въздушното пространство?
— Нямаше да отправям подобна молба, ако не беше абсолютно наложително.
Последва мълчание и Фон Даникен усети терзанията на директора.
— Трябва да се посъветвам с президента, преди да издам подобно разпореждане — каза началникът на гражданска авиация.
— Госпожа президентът е извън страната. В момента не можем да се свържем с нея — уведоми го Фон Даникен.
— Ами вицепрезидентът?
— Вече му се обадих. Не може да се произнесе по този въпрос, преди да е разговарял с нея.
— Уведомил ли си Федералната служба за сигурност? Охранителните мерки по време на полет са тяхна грижа — рече директорът.
— Току-що говорих по телефона с тях. Няма изгледи за успех. Единственото, което могат да направят, е да разпространят предупреждение до всички пилоти. Това обаче не е достатъчно. Смятаме, че нападението ще бъде проведено с „търтей“, натоварен с експлозиви. Пътническите самолети нямат техническата възможност да извършват избягващи маневри.
— Така е — съгласи се събеседникът му. — Ами военните?
— Министърът на отбраната е издал разпореждане за поставяне на ракетни установки „Стингър“ около летищата в Цюрих и Женева. Това, за съжаление, може да стане не по-рано от утре сутрин.
Фон Даникен премълча коментара на генерала, отговорен за въздушната отбрана: Проблемът е, че съществува опасност ракетите „Стингър“ да свалят както „търтея“, така и пътническия самолет.
— Съжалявам, Маркус, но съм с вързани ръце. Ако случайно успееш да се свържеш с президента, обади ми се незабавно. Междувременно ще пусна предупредителен сигнал до швейцарската служба за въздушен контрол. Пожелавам ти късмет — въздъхна директорът.
— Благодаря.
Фон Даникен затвори телефона.
* * *
Върху две от бюрата бяха разтворени карти на Цюрих и Женева. Миер стоеше до картата на Цюрих и очертаваше с писалка участъци за претърсване в района около всяко летище.
Фон Даникен се приближи и се надвеси над картите.
— Колко полицаи работят по случая?
— Петдесет и два екипа около летище „Цюрих“ и само трийсет и пет в района на Женева. Обикалят от врата на врата и разпитват дали някой не е забелязал наоколо да се мотае черен или бял микробус…
Фон Даникен потисна гнева си. Общият брой на въоръжените сили в двата най-големи града в страната надхвърляше десет хиляди. Сто и седемдесет души си беше обидно нисък процент за такава сериозна операция.
— Толкова се съгласиха да ни отпуснат — обясни Миер. — Марти е член на Федералния съвет и министър на правосъдието. Знаят какво е отношението му към този случай.
— Така ли? Отношението на Марти обаче вече е коренно различно. Ще се наложи да се обадим и да изискаме още хора.
Фон Даникен огледа внимателно картите. Четири района — или gemeindes — заобикаляха летище „Цюрих“. Глатбруг, Опфикон, Оерликон и Клотен, с население от общо десет хиляди жители, обитаващи около осем хиляди къщи и апартаменти. Миер беше оцветил проверените вече квартали с розов маркер. Получи се малко парченце с форма на пай, което заемаше едва десет процента от целия участък.
— Е? — попита Фон Даникен. — Какви са последните новини?
— Десетина души са видели черен микробус, който впоследствие неизменно се оказва собственост на съседа им. Нищо подозрително. Обичайните неща — на един му надничали през прозореца посред нощ, на друг му източили горивото от колата, двама пияни младежи, които пеели шумно… Нито следа от терористи с „търтей“ по последна дума на техниката.
— Никой не е забелязал безпилотно летателно устройство с осем метра размах на крилете да минава по улицата пред къщата му, а?
— Никой — отвърна Миер.
Фон Даникен приседна на ръба на едно от бюрата.
— А Марти? Ще си получи ли заслуженото? — попита Миер.
Фон Даникен поклати глава. Оказваше се, че Марти изобщо нямаше да види стените на затвора от вътрешната им страна. С предоставянето на клиентска кореспонденция на вниманието на Фон Даникен, Тоби Тингели бе нарушил строгия швейцарски закон за банковата тайна. Копия от месечните преводи от министерството на отбраната на Съединените щати по сметката на Марти никога нямаше да бъдат приети за разглеждане в съда. Фон Даникен, съответно, нямаше как да получи разпореждане за обиск на територията на ЦИАД без показания под клетва, дадени от Марти пред съдия-следовател, за износа на контрабандни стоки, практикуван от компанията. Марти нямаше да запази поста си в правителството, но цялата история щеше да се потули и напускането му щеше да бъде представено като подаване на оставка по здравословни причини или друга подобна лъжа.
— Значи ще се измъкне сух — каза Миер.
Фон Даникен вдигна рамене.
— Сигурен съм, че двамата с теб ще успеем да измислим нещичко, което да направи слизането му по стълбата интересно.
— Това би ми доставило неописуемо удоволствие.
Фон Даникен си наля чаша кафе и се настани зад бюрото си. Не можеше да изкара от главата си мисълта за месечните възнаграждения, изплащани на Марти от американците. Експортни лицензи. Стоки с възможна двойна употреба. Намирисваше на нагласена работа. Но от кой край? Какъв е смисълът да пъхаш в ръцете на собствения си враг толкова опасни играчки?
Допи кафето си и набра номера на Филип Палумбо. Нямаше търпение да разбере дали неговият човек в ЦРУ бе успял да изрови някаква информация за убиеца на Ламерс и — както потвърждаваха последните медицински доклади — също и на Готфрид Блиц, известен още като Махмуд Китаб. Включи се гласова поща. Фон Даникен остави името и номера си, но не спомена и дума относно повода за обаждането си. Палумбо щеше да се сети.
Американците… Накъдето и да се обърнеш, те вече са там. Ключът към всичко се явяваше Рансъм. Беше се срещал и с Блиц, и с Джин. Единствената фигура, която имаше нещо общо и с двете страни.
Тогава Фон Даникен забеляза забързания по коридора Харденберг. Не носеше сако и тлъстият му корем се подмяташе напред-назад като топка за боулинг.
— Сър — извика той отдалеч. — Открих нещо.
— Поеми си първо дъх.
— Става въпрос за Екселсиор Тръст — запъхтяно продължи Харденберг. — Хрумна ми, че щом се явяват собственици на един имот от името на свои клиенти, може да притежават и друг. Не съм присъствал на срещата с генерал Шабер, но разбрах, че според него „търтеят“ трябва да разполага с някаква постоянна база, от която пилотът да има директна видимост към мишената.
— Точно така.
— По тази логика реших да се свържа със служител в данъчния архив, отговарящ за районите около Цюрих и Женева. Помолих го да направи справка дали случайно въпросният тръст не е придобивал наскоро собственост върху земя в региона.
— И откри ли нещо? — Фон Даникен сключи ръце зад врата си, опитвайки се да прикрие вълнението си.
— Засега е проверил само два от седемте района, но се оказа, че Екселсиор Тръст са закупили имот в Глатбруг.
Фон Даникен преглътна. Новият лъч надежда сякаш подпали сетивата му. Глатбруг се намираше непосредствено до летище „Цюрих“.
— Къде точно в Глатбруг?
— Къщата е на по-малко от километър от най-южната точка на пистата.